Време на мъчения [bg]

Телефонът на Оберон позвъни, докато шофираше към Търли. Той спря отстрани на пътя, изслуша каквото имаха да му кажат, и затвори, без да обели и дума. Телефонът звънна отново, но той не вдигна. Слезе от пикапа, направи няколко крачки навътре в гората и вдигна очи към небето. Дърветата бяха почти оголели и приличаха на пукнатини в космоса. Оберон обели малко парче кора и го завъртя между пръстите си. Чувстваше се като осъден на смърт, който току-що е чул датата и часа на екзекуцията си и поради това светът внезапно е станал по-красив, а всяка гледка, звук и миризма — по-ясни и отчетливи. Северният хлад, който прерязваше костите му, най-сетне се бе появил, ала не под формата на зима, а в лика на един човек. Много заплахи бе преживял Отрезът, но никога такава. Сами бяха привлекли детектива с действията си, с безразсъдството и жестокостта на младежите си.

За миг беше си помислил, че най-лошото е отминало. Размина им се откриването на двете тела и убийството на умствено изостаналия мъж, който никога не бе наранил жива твар в живота си. Беше разрешил претърсване на Отреза от външни лица и рискът се беше отплатил. Дори с Хенкел можеше да се оправи.

Но този човек, този Паркър, беше роден ловец и нещо повече. Нещо много повече.

Останал сам между дърветата, Оберон се почуди дали не е време да напусне Отреза. Можеше да вземе Шера и Тамара със себе си. Щяха да започнат нов живот другаде, далеч от окръг Пласи. Имаше малко скрити пари — достатъчно, за да си купят нови самоличности и да се устроят скромно. Той имаше сръчни ръце. Можеше да си намери работа като монтьор, дори да започне свой бизнес. Нямаше да е трудно.

Искаше обаче син, който да замени изгубените. Онази жена, Пейдж, май щеше да роди момче от неговото семе. Хана ги разбираше тези неща; досега никога не бе грешила пола на бъдещите деца. Това момче, бе решил Оберон, нямаше да бъде продадено. Не го интересуваха плановете на Касандър и другите. Отрезът имаше по-голяма нужда от нова кръв, отколкото от пари. Оберон възнамеряваше да отгледа момчето като свое и да му намери добра партия в Отреза, за да продължи рода му. Тази сутрин му се бе наложило да сподели намерението си с Касандър и адвокат Старчър, за да възпре всякакви плащания в очакване на осиновяването. Това беше поредният пирон в ковчега на отношенията му с Касандър, когото някога имаше за свой най-добър приятел и довереник.

Касандър, от своя страна, го предупреди, че не е единственият в Отреза, според когото детето трябва да бъде продадено, както е планирано. Вече имаха родители, които го чакаха срещу определена сума пари. Оберон не разполагаше с достатъчно средства, за да компенсира провалената сделка. Оберон обаче му напомни, че не е длъжен никого да компенсира. Винаги бяха задържали децата, когато бяха нужни на Отреза. Касандър обаче не беше съгласен и се бяха разделили с лошо. Спречкването окончателно убеди Оберон, че ще трябва да убие Касандър, а може би и синовете му.