Време на мъчения [bg]

— Ще го имам предвид.

— Непременно. Може ли да попитам какво смятате да правите сега?

— Ще говоря с Оберон и ще го помоля за среща с двамата мъже, които за последно са били видени с Харпър Грифин преди смъртта му. — Паркър ги беше описал подробно на Хенкел и шерифът беше общо взето сигурен, че става дума за Лусиъс, по-големия син на Касандър, и още един младеж, на име Джабал. — И ако полицията в Портланд не възнамерява да отдели от бюджета си детективи, които да дойдат на място, ще им се наложи да ме придружат доброволно на север, където ще бъдат разпитани за смъртта на Грифин и изчезването на моя клиент, Джеръм Бърнел.

— Отсега мога да ви кажа, че Оберон няма да го допусне.

— Длъжен съм първо да попитам. Въпрос на учтивост.

— А когато откаже?

— Тогава ще трябва сам да вляза да си ги взема.

— Не сам, надявам се?

— Не.

— Отрезът може да реши пръв да нападне.

— Чудесно.

Хенкел го изгледа. Исусе Христе, помисли си той, този говори сериозно.

— Ако съм прочел вярно, били сте прострелян.

— Точно така.

— Доста нетърпелив ми изглеждате да ви застрелят отново.

— Надявам се, че съм усвоил някои тактики за избягване на куршумите след последния случай.

— И аз се надявам.

Хенкел вдигна ръка за сметката и едновременно с това плъзна прегънат лист хартия към Паркър. Когато го погледна отново, листът беше изчезнал.

— Какво е това? — попита Паркър.

— Карта на Отреза. Разстоянията са приблизителни и е само частична. Не видях всичко, а и няма откъде да намеря повече информация. Преди да влезете там, трябва да знаете, че територията им се охранява от години. Малко преди да стана шериф две добри стари момчета дръзнаха да влязат с двайсеткалиброва двуцевка, защото си мислеха, че рискът си струва.