![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— По-скоро са се опитвали да го правят — поправи я Брет, който тъкмо се връщаше от помещението с хладилниците. — Но дори ако се вземат само последните и най-съвършени версии на програмите, те пак остават много сложни и необятни като информация. Ще се наложи ти и още хиляда като теб да работят в продължение на век, за да ги възпроизведат отново. — Тринли се ухили зловещо. — Само че знаеш ли какво — докато завършиш, вече ще си натрупал достатъчно несъвместими елементи дори в последната програма. Освен това няма гаранция, че всички приложения на програмата, които се налага да ползваш от време на време, ще са съвместими с нея.
Сура се откъсна за момент от работата си.
— Думата за всичко това е „разработване на подходяща за програмиране среда“. В общи линии, когато хардуерът достигне лимита на своите възможности и програмистите са имали на разположение няколко века да разработят нова система, се стига до момент, в който някой от използваните вече кодове върши много повече работа от такъв, дето тепърва трябва да се измисля и натъкмява. Единственият изход в такъв случай — какъвто е и моят в момента — е да се разровиш из архивите и да откриеш средство, което да ти свърши работа. — И тя махна с ръка към платката, върху която работеше в момента. — Охладителната течност, необходима за камерите, е вече на привършване. На Канбера нямаха от нея, както и още милиони други жизненонеобходими за нас неща. Е, очевидният изход е камерите да се преместят до корпуса на кърмата и да бъдат охлаждани директно. Ние обаче нямаме подходящо оборудване за това, ето защо напоследък се наложи да работя и като археолог. Изглежда преди петстотин години е възникнал подобен инцидент по време на войната в системата Торма. Тогава са успели да се справят със системата за поддържане на постоянна температура. Точно от същото се нуждаем и ние сега.
— Почти от същото — ухили се отново Брет. — С някои известни изменения.
— Именно. Току-що приключих и с тях. — Тя погледна към Фам, за да разгледа изражението на лицето му. — Аха, както си и мислех — ти по-скоро би умрял, отколкото да използваш хладилна камера.
Фам се усмихна притеснено, припомняйки си дивото момче, което беше преди шест години.
— Не, напротив, ще я използвам. Някой ден.
Този ден настъпи след още пет години от личното време на Фам. Дотогава обаче му се отвори много работа. Този път нито Брет, нито Сура бяха дежурни, а Фам така и не успя да се сближи с техните заместници. Тези четиримата свиреха на музикални инструменти, при това ръчно, също като трубадурите в двора на неговия баща! Понякога музицираха в продължение на Ксек, сякаш това ги довеждаше до някакъв вид умствено-социален екстаз. Фам не беше особено запленен от музиката им, но уважаваше труда им. Тези хора наистина работеха неуморно, за да постигнат един сравнително посредствен резултат! Той самият обаче не притежаваше необходимото търпение, за да се захване с изучаването на някой от техните инструменти. Ето защо се затвори в себе си. А самотните занимания наистина му се удаваха. Освен това имаше още толкова много да учи.
Колкото повече се задълбочаваше, толкова по-ясно разбираше какво точно е имала предвид Сура под „разработване на подходяща за програмиране среда“. В сравнение с всички останали членове на екипажа, които познаваше, Фам стана един наистина много добър програмист. Веднъж дочу Сура да го нарича „проклетият гений“, убедена, че не е някъде наблизо, за да я чуе. Той вече можеше да програмира каквото пожелае, но за жалост животът е кратък, а повечето значителни системи бяха наистина необхватни. Ето защо Фам се научи да се оправя из труднопроходимите дебри на миналия опит. Можеше например да интерфейсне програмата за оръжие от Елдрич Фаери с коничните планери отпреди завладяването на космоса. И което бе не по-малко важно — знаеше точно къде да потърси, за да открие необходимите за програмата приложения, скрити в мрежата на кораба.
Освен това сам стигна до един извод относно „разработването на подходяща за програмиране среда“, за който Сура изобщо не му беше споменала. Когато системата зависи от съществени за нея, но сравнително несъвършени програми, а те от своя страна се основават на още по-стари такива… става практически невъзможно да проучиш всичко онова, на което е способна тази система. Някъде дълбоко в автоматиката на кораба сигурно имаше — трябваше да има — цяло подземие с врати, които крият капани и опасни тайни. Техните изобретатели бяха мъртви отпреди хиляди години, а ключът към тези врати сигурно отдавна е безвъзвратно изгубен. Други клопки пък бяха заложени от компании и правителства, които са се надявали да измамят някак неумолимия ход на времето. Сура, Брет и още неколцина знаеха най-важните секрети на системата на „Рипрайз“ и благодарение на тях притежаваха огромна сила.