Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Наследството на Карл Велики [bg]
Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследството на Карл Велики [bg]

Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:

Американска подводница изчезва в началото на 70-те години на миналия век. От екипажа и командира й Форест Малоун не е открита никаква следа. Десетилетия по-късно синът му, бившият таен агент Котън Малоун, решава най-накрая да разбере какво се е случило с баща му и се добира до тайния доклад от разследването на военните. Прочетеното вътре го изумява: капитан Малоун е бил изпратен на суперсекретна мисия дълбоко под ледовете на Антарктида. Нейната цел продължава да е неизвестна. Резултатите също. Котън Малоун не е сам в своя поход към истината. За да получат огромно наследство, Доротея и Кристел, последни представителки на фамилията Оберхойзер, трябва да научат повече за края на баща им, който също е бил на борда. Те знаят нещо, за което американецът няма представа — след като дядо им открива пълен с древни шифри и загадки дневник в гробницата на Карл Велики, както и текстове на напълно непознат език, още през 1938 г. нацистите изпращат експедиция до Антарктида. Разкритията, направени там, могат да имат невероятни последствия за цялото човечество. За да запази в тайна именно тези мистериозни находки, адмирал Лангфорд Рамзи, чиято крайна цел е вицепрезидентският пост, започва безскрупулна игра, изобилстваща с предателства, изнудвания и убийства и стигаща дори до Белия дом. Търсейки истината, Котън Малоун и сестрите Оберхойзер се озовават в древна немска катедрала, полуразрушен френски манастир и накрая сред ледовете на Антарктида. Там ги очаква едно наистина изумително откритие, което може да хвърли светлина върху цялата човешка история. И върху бъдещето.
1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 195
Перейти на страницу:

Пред масата се изправи келнер, но тя му направи знак да се отдалечи.

— Очевидно не сте адмирал Дайлс, затова отново ще попитам кой сте — промърмори Скофилд.

— Служител на Белия дом — отвърна Дейвис. — А тя е от Министерството на правосъдието. Работата ни е да се борим с престъпността.

Скофилд видимо потръпна.

— Приех да разговарям с вас, защото мислех, че сте сериозни.

— Като тези глупости, с които се занимавате тук?

Лицето на професора поруменя.

— Никой от нас не възприема конференцията като глупост!

— Наистина ли? В момента стотина души се намират в заседателната зала и правят опити да установят връзка с отдавна изчезнали цивилизации. А самият вие сте опитен антрополог, когото държавата е използвала за някои секретни проучвания.

— То беше отдавна.

— Ще бъдете изненадан колко актуални са тези проучвания и днес.

— Предполагам, че разполагате с документи за легитимиране?

— Разбира се.

— Мога ли да ги видя?

— Снощи е бил убит Хърбърт Роуланд — съобщи с равен глас Дейвис. — Ден преди това са убили и един бивш морски капитан, свързан с Роуланд. Може би няма да си спомните за този човек, но той е работил с вас във Форт Ли. Помагал ви е при складирането на сандъците след операция „Висок скок“. Не можем да бъдем сигурни, че следващата мишена сте вие, но имаме всички основания да вярваме в това. Стига ли като легитимация?

— Говорите за неща, които са се случили преди трийсет и осем години! — засмя се Скофилд.

— Което явно е без значение — обади се Стефани.

— Не мога да говоря за тях. Те все още са засекретени.

Тези думи бяха изречени с оправдателен тон, сякаш бяха щит, който щеше да го предпази от злото.

— Пак повтарям, че това няма значение — рече с равен глас Стефани.

— Губите ми времето — сбърчи чело Скофилд. — Много хора чакат да се срещнат с мен.

— Разкажете ни само онова, което считате за възможно — подхвърли Стефани, надявайки се, че започне ли да говори, този глупак няма да спре.

Скофилд погледна часовника си.

— Написал съм една книга, казва се „Картите на древните изследователи“. Ако си направите труда да я прочетете, ще откриете стотици обяснения. — Махна с ръка вляво от себе си и добави: — Ще я намерите ей там, в книжарницата.

— Разкажете ни я накратко — рече Дейвис.

— Защо? Вие ни смятате за смахнати. Какво значение има моето мнение?

Дейвис понечи да отговори, но Стефани вдигна ръка.

— Убедете ни — настоятелно каза тя. — Не сме били целия този път, за да ви губим времето.

Скофилд замълча, търсейки подходящите думи.

— Чували ли сте за „бръснача на Окам“?

Тя поклати глава.

— Става въпрос за принцип, който гласи, че нещата не бива да се усложняват без причина. Казано с други думи, няма нужда от търсене на сложни решения при наличието на прости такива. Този принцип е приложим към почти всичко, включително древните цивилизации.

Стефани изпита чувството, че горчиво ще съжалява за поисканите разяснения.

— В ранните шумерски текстове, включително прочутия „Епос на Гилгамеш“, многократно се споменават високите, богоподобни хора, живели между тях. Наричали ги Наблюдателите. В старите еврейски книги, включително различни версии на Библията, се споменават шумерските „наблюдатели“, описвани като богове, ангели или синове на небето. Книгата на Енох описва как тези любопитни хора са изпращали свои емисари, които са учили земните обитатели на нови умения. Един от Наблюдателите е ангелът Уриел, който учи Енох на астрономия. В споменатата книга се описват осем Наблюдатели. Те били експерти в различни области: магия, астрология, съзвездия, метеорология, геология и астрономия. Дори в Свитъците от Мъртво море се споменава за Наблюдателите, включително епизодът, в който бащата на Ной започва да се съмнява във верността на съпругата си, защото детето им е твърде красиво.

— Това са глупости! — отсече Дейвис.

— Знаете ли колко често чувам подобни реплики? — пренебрежително се усмихна Скофилд. — Нека ви предложа няколко исторически факта. В Мексико брадатият русокос бог Кецалкоатъл с бял цвят на кожата е споделил мъдростта си с цивилизацията, съществуваща преди появата на ацтеките. Той се появил от морето, облечен в дълга роба с бродирани кръстове. През XVI век в тези земи се появил Кортес и местните го взели за Кецалкоатъл. Маите също имат такъв учител, наречен Кукулкан. И той се появил от морето. От изток, откъдето изгрява слънцето. През XVII век испанците изгорили всички текстове на маите, но един епископ съхранил записките, които си водил. В тях се говори за периодичната поява на чужденци, облечени в дълги роби. Водел ги някой си Вотан. Богът — учител на инките, се нарича Виракоча и е дошъл от Великия океан. И те допускат грешката да го сбъркат с испанския конквистадор Писаро. След всичко това мога да ви кажа само едно, господине от Белия дом, или когото там представлявате: изобщо нямате понятие за какво говорите.

1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 195
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)