Хилядният етаж [bg]

— Мен наричаш отвратяга, а говориш по този начин за най-добрата си приятелка.

— Имам си причини — сопна се Лида и изпи уискито си на екс. Протегна чашата си за още и Уот я напълни, без да каже и дума.

— Да сме наясно, аз дори не знаех, че Ейвъри съществува, преди ти да ме наемеш. — Не беше сигурен защо се чувства длъжен да се защитава, но продължи да говори, подтикван от уискито и някакъв непримирим инстинкт. Не бе разговарял за Ейвъри с никого, още повече с човек, който я познаваше. — И да, мисля, че е красива, и се опитах да я опозная. Какво от това? Не съм направил нищо лошо.

— Опитал се бил да я опознае — изсумтя Лида. — Опитал си се да се натъпчеш в гащите й, нали?

— Поне не съм вманиачен по тип, който е влюбен в друга!

Лида присви очи и на бузите й избиха червени петна.

— Ти си жалък — сопна се тя. — И некомпетентен. Това е, което исках от теб, а ти дори не успя да се справиш. Никакъв хакер не си.

Той вече беше наясно. Трепна при мисълта за Ейвъри и Атлас заедно. Допи останалото уиски, за да прикрие обзелото го чувство на неловкост. Стаята започна да се върти.

Лида го наблюдаваше със странно пресметлив поглед.

— Скъсала е с теб, нали? — попита тихо и се присламчи по-близо до него. Уот беше объркан — но не и недоволен — от неочакваната й близост. Усети парфюма й на роза, тежък, наситен.

— Да.

— Съжалявам. Ако това може да ти послужи за утешение. И Атлас скъса с мен. Сигурна съм, че ти вече го знаеш, покрай хакерската си работа.

— Да не би да си въобразяваш, че следя какви ги вършиш, след като не ми плащаш? — озъби се саркастично Уот.

Лида се изсмя, сякаш това беше най-смешното нещо, което бе чувала. Бръкна в чантата си.

— Искаш ли едно? — попита и показа най-различни хапчета в различни форми и цветове.

Надя се раззвъня предупредително в главата на Уот.

— Не, благодаря — отвърна той. — Аз си падам по пиячката.

Нешо премина по лицето на Лида, след това изчезна.

— Разбира се. — Тя пъхна хапчетата в чантата и се наведе над атамасата, доля и на двамата. Пъхна чашата с уиски в ръката му и Уот забеляза, че няколко от перлените копченца на униформената й блуза са разкопчани. Виждаше чак до нежния бял сутиен отдолу.

— За нас — каза Лида. — И двамата отхвърлени от брата и сестрата Фулър. Ние обаче ще оцелеем, нали? Наздраве.

Държеше чашата и чакаше. Уот се чукна с нея, след това изпи уискито наведнъж. Бутилката беше почти празна.

— Благодаря. — Лида протегна ръце над главата си и се облегна на канапето, протегна се така, сякаш си беше у дома. — Приятно е, че точно сега не съм сама — прошепна тя.

Уот усети, че Надя се опитва да стигне до него. Тя може и да не беше засегната от алкохола, за разлика от него — невроните в ума му се задействаха много по-бавно от нормално и не успяваха да осмислят съобщението, което му изпращаше.