Хилядният етаж [bg]

— Благодаря ти — каза тя, думите й бяха по-ясни отпреди. — Брайс Андъртън, подвижен медицински шкаф. Прав си, трябваше да дойда при теб още от самото начало.

— Ето това е онази Лида Коул, която всички познаваме и обичаме — каза сухо той и Лида огледа апартамента с нови очи. Не беше идвала тук от години, освен на партита, когато беше пълно с хора и много шумно. Беше по-широко, отколкото помнеше. Всичко изглеждаше по-остро, детайлите по-очевидни, сякаш очертани с дебели черни маркери, като онези, с които рисуваше като дете. Сърцето й биеше толкова бързо, че заплашваше да изскочи от гърдите.

— Аз трябва да тръгвам — каза след малко Брайс, без да откъсва очи от нея. — Много ми се иска да остана. Ти си много по-забавна от Корд напоследък.

Тя с нежелание протегна ръка, за да му върне пакетчето, но Брайс поклати глава.

— О, задръж ги. Това е най-малкото, което мога да направя, след онова, което ми каза.

Лида кимна с благодарност и попита:

— Може ли да остана за мъничко, преди да се прибера у нас?

Брайс сви рамене и тръгна към вратата.

Хиляди сцени танцуваха сред бързите мисли на Лида. Ерис и баща й се целуват. Атлас. Ейвъри. Онзи, с който Ейвъри излизаше, Уот, който й се присмиваше на галата. Очите на Атлас, когато й каза, че има друга. Заслужаваш истината, така й каза. Истината ще те освободи, нали така се казваше? Трябваше да каже на Корд да уволни прислужницата. Трябваше да разбере коя Атлас харесва повече от нея. Както желаеш, бе казала Надя и бе обещала да открие, но след това нищо не стана така, както Лида искаше.

Всичко това се въртеше в ума й, калейдоскоп от размазани цветове, но въпреки че допреди малко заплашваше да я погълне, сега Лида бе изключително съсредоточена и мислеше бързо. Господи, колко обичаше стимулантите. А пък ксенперхеидренът беше най-добрият. Тя си пое дълбоко дъх и остави наркотика да плъзне през вените й, да стигне чак до върховете на пръстите.

Надя. Трябваше да попита Надя за Ерис и баща си, да разбере откога продължава тази работа. Господи, помисли си с отвращение, сигурно е започнало веднага след като Ерис е разбрала, че е бедна. Малката златотърсачка.

Бе на средата на съобщението, когато си спомни, че вече не може да пита Надя. Надя я беше зарязала.

Имаше нещо странно в тази Надя.

Неочаквано Лида се досети. Отговорът беше толкова елегантен в простотата си, че тя се запита как е възможно досега да не се е сетила.

Знаеше къде трябва да отиде и какво трябва да направи. Движеше се бързо, очите й стъклени, дишането малко по-бързо, но тя метна чантата на рамо и тръгна към експресния асансьор.