Хилядният етаж [bg]

ЕРИС

— Ерис? — Мариел чукаше на вратата.

— Идвам! — провикна се Ерис — крепеше се на едната си обувка с червена подметка, докато сваляше другата, и след секунди отвори на Мариел. Не си беше давала сметка колко е удобен списъкът с гости, които се отбиват често, докато не започна да отваря собствената си врата.

— Извинявай, трябват ми няколко минутки, за да си накъдря косата… — обясни тя и хлътна в спалнята. Майка й беше излязла някъде — вероятно търсеше апартамент; не говореше за нищо друго след като господин Коул бе направи трансфера.

Мариел седна спокойно сред хаоса в стаята на Ерис.

— Трябваше да се сетя, че ще се движим по времето на Ерис — каза с обич. — Винаги ли ти е толкова трудно да вземеш решение? — И кимна към тясното легло на приятелката си, което не се виждаше под планината натрупани върху него дрехи.

— Обичам възможностите — отвърна Ерис, обзета от неочаквано чувство на вина. Повечето от дрехите бяха купени сутринта, когато с майка й отидоха на шопинг с парите на Коул.

Машата за коса изпиука и Ерис протегна ръце, за да атакува дългите кичури около лицето си, стиснала долната си устна със зъби. Когато видя изражението й, Мариел въздъхна.

— Дай на мен — настоя и пристъпи към ъгъла, в който се беше настанила Ерис. Когато се обърна, Ерис видя черната й обикновена рокля отзад. Беше шокиращо ниско изрязана. Обикновено нямаше да обърне внимание — е, вярно, че обичаше да показва кожа, но роклята на Мариел бе изрязана толкова надолу, че разбиваше татус — на испански. Ерис се намръщи. Наполовина разкритият татус изглеждаше вулгарен.

— Какво пише? — не се сдържа тя.

— А, татусът ли? — Мариел се позасмя. — Не знаеш ли как да проверяваш нещата, Ерис? — Започна да навива кичур от косата на Ерис, така че след секунди той падна на богата вълна. — Виждаш ли? Справям се по-добре от теб.