Хилядният етаж [bg]

— Благодаря — прошепна той. Държането на Надя по време на криза беше наистина впечатляващо.

— Предупредила съм те за потенциалните странични ефекти на нелегалните вещества.

— Какво? — Той отпи още глътка вода и изпъшка изтощено: — Господи! Никога не съм бил с такъв махмурлук.

— Не е махмурлук. Беше дрогиран — каза Надя. — От Лида. Какво помниш?

Лида. Беше забравил, че е идвала. Опита се да подреди събитията от предишната нощ, но всичко беше размазано. Помнеше, че беше пил с Дерик, след това дойде Лида… задаваше въпроси за Атлас… целунаха се и тя имаше вкус на уиски…

Не помнеше нищо друго.

— Какво стана? — прошепна дрезгаво той.

— Ще ти пусна записа — отвърна Надя.

И пусна записа директно на лещите, също като видео. Уот преживя отново вечерта от гледна точка на пиянското си изпълнение, видя как Лида нахлува, как му говори за Ейвъри и му предлага наркотик. Видя се как отказва — това го помнеше, — а след това тя сви рамене и започна да налива уиски и на двамата.

— Ето — обади се Надя, спря записа и увеличи ръцете на Лида, след това превъртя и пусна на забавен кадър. — Виждаш ли? Тя ти пуска нещо в чашата.

— Но защо? — извика той.

Надя продължи със записа. Уот гледаше обзет от ужас как Лида сяда в скута му и го целува. „Какъв глупак!“, помисли си. Целувката продължи по-дълго, отколкото му беше приятно да гледа.

— Можеш да продължиш напред, Надя — помоли той и тя изпълни.

След малко очите на Уот започнаха да се затварят — той предположи, че наркотикът си е свършил работата — тъкмо когато Лида се облегна назад, без да откъсва умния си поглед от него.

— Уот. — Говореше тихо, ласкаво, сладко. — Как се чувстваш?

— Супер — прошепна той.

— Да знаеш, че беше много лош. — Уот примигна и я видя, че се протяга към главата му. Реши, че си играе с косата му. Добре че записът на Надя включваше единствено аудио и видео, без докосване.

— Не — опита се да протестира Уот. Очите му се затвориха и повече не се отвориха.

— Одеве ме излъга, когато каза, че нямаш представа с кого се вижда Атлас зад гърба ми.

— Аз не…

— Не знаеш, а? — Гласът й беше мек като пухено легло. С такъв глас се говори на болно дете.

— Да. — По дяволите, помисли си той, докато слушаше, стомахът му бе свит от ужас.

— Кой е? — Сладостта в гласа й вече я нямаше, беше останало единствено нетърпение.

— Ейвъри…

— Съсредоточи се, Уот! Попитах те с кого се вижда Атлас. Забрави за Ейвъри!

— Не… Ейвъри и Атлас за заедно…

Последва дълго мълчание. Уот неочаквано се зарадва, че очите му са били затворени. Не искаше да види лицето на Лида, докато тя осмисля чутото.