Хилядният етаж [bg]

Ерис си пое дълбоко дъх и й разказа всичко и за ресторанта, и за шала, и за въпросите, които господин Коул беше задавал за това как се справят двете с майка й, и как не било разумно да обявяват пред всички, че й е баща, че това ще създаде неприятности в работата му и със семейството му.

— Прехвърли ни куп пари — завърши Ерис. — Ще се преместим отново на горните етажи веднага щом намерим апартамент.

— Чакай да видим дали разбрах правилно. — Мариел беше отстъпила крачка назад и гледаше Ерис с нещо като отвращение. — Той ти плаща, за да мълчиш, че си му дъщеря, така ли?

— Това е по-грубият начин да го кажеш.

— Извинявай, но как ще го наречеш? Този човек си купува мълчанието ти с апартамент, пълен с лъскави вещи. Нима не го разбираш? Пари срещу мълчание!

— Много добре разбирам. — отвърна Ерис инатливо. — Вече съм решила. Освен това похарчих част от парите. — И посочи купчината дрехи на леглото, до една нови и скъпи.

— И не те притеснява, че баща ти иска да си мълчиш? Защото съществуването ти е неудобно за него? — повиши глас Мариел.

— Защо се разстройваш толкова? — сопна се Ерис. — Не мога да го принуждавам да прекарва време с мен, след като не иска. С парите обаче поне мога да направя нещо.

— Какво ще направиш? Да си купиш още боклуци ли? — Мариел грабна шепа колиета от тоалетката и ги пусна през пръстите си. — Това наистина ли ти носи щастие, Ерис?

— Да!

Мариел примигна, обзета от ужас. Ерис въздъхна и сниши глас.

— Нямах това предвид. Просто… не разбираш ли? С пари мога да правя разни неща, истински неща, които са от значение. Мога да помогна и на теб, и на семейството ти! — Тъй като разбра погрешно изражението на Мариел, продължи бързо: — Вие можете да се преместите на по-висок етаж. Няма да ти се налага да работиш в „Алтнитюд“ след училище, ще можеш да се съсредоточиш върху уроците, да прекарваш повече време с майка си.

— Господи, Ерис. Ти май наистина не разбираш, а? Не ти искам проклетите подаяния.

— Не са…

— Мислех, че си се променила — продължи Мариел и разочарованието в гласа й удари Ерис като кроше. — Мислех, че си различна. Само че съм грешала. Ти си същата разглезена гаднярка, която влизаше с валсова стъпка в „Алтитюд“ всеки ден и погледът ти минаваше през мен, все едно не съществувам.

— Аз ли не съм се променила? — Ерис усети, че всеки момент ще избухне. — Ти пък си същата простачка като първия ден, в който те срещнах.

— Знаеш ли какво, Ерис? Парите няма да ти решат проблемите.

— Поне ще ми помогнат да се махна от този свинарник! — изкрещя Ерис.

Веднага усети, че е прекалила.

— Аз съм расла в този свинарник — заяви студено Мариел, като натърти на всяка дума.

— Извинявай — започна Ерис, но Мариел вече отстъпваше и разстоянието между тях се увеличаваше.

— Не, Ерис. Господ ме пази да дойда на партито, където ще те изложа с рокля, която очевидно презираш. — Обърна се и излезе.