Хилядният етаж [bg]

Лида протегна крака пред себе си и се опря на лакти, а останалите наркотици се разпиляха по детелината около нея като пъстри бонбонки. Сенките ставаха по-дълбоки, протегнаха се около фонтана и краката й. Вече не беше студено. Ерис и баща й, помисли си отново Лида и се изсмя мрачно, приглушено. Затвори очи. Сенки от спомени, недооформени мисли се завихриха в ума й. Познавам те, прииска й се да каже, но защо? Странно, всичко това беше като дежа вю, приличаше на песен, която беше чувала преди. Цветове и сенки танцуваха около нея.

Познаваше това състояние.

Неочаквано, инстинктивно, с дълбока животинска сигурност, събудена от наркотика, също както нуждата да диша, тя доби увереност. Беше правила същото и преди, беше изпитвала този микс от химикали и невростимуланти. Това бяха Стъпалцата на Корд.

Странно, зачуди се тя и зарови ръце в четирилистните детелини. Счупи си един нокът. Заболя я малко. Какво търсеха Стъпалцата на Корд при Рос? Корд нямаше нужда от пари. Сигурно бяха откраднати.

Трябваше да съобщи на Корд! Трябваше да му каже!

Лида се понесе към 969-ия като балон.

— Корд! — Задумка по вратата. Някак беше успяла да се добере, макар че не помнеше да се е качвала на асансьор, нито на ховер. Слава богу, помисли си, защото ръцете й започнаха да се отделят от тялото и тя започваше да се притеснява. Пъхна ги под мишниците си. — Корд! — повтори, този път по-високо.

Вратата се отвори рязко, но не Корд застана на прага, ами Брайс.

— Лида? Какво има? — попита бавно по-големият брат на Корд. Беше облечен, готов да излезе, с тъмни дънки и риза с яка с много разкопчани копчета. Изглеждаше много готин. Прииска й се да е като него.

Лида примигна. Не беше сигурна защо е дошла. Може би Брайс знаеше.

— Добре ли си? — попита той и присви загрижено очи. Тя продължаваше да стои в странната поза, пъхнала ръце под мишниците си. Отпусна ги смутено. По-важното беше Брайс да я хареса. Нищо, че ръцете й отплаваха нанякъде.

— Влез — покани я той и стисна рамото й, за да я поведе навътре. Стените се огънаха към нея като вълните на океан.

Брайс я поведе да седне на канапето в хола и тикна в ръката й чаша студена вода. Тя я изпи на мига. Той не каза нищо, просто я напълни отново. Тя изпи втората чаша по-бавно.

— Яко си се надрусала — отбеляза той и тя остана щастлива от одобрението му или поне от веселите нотки в гласа му. — Какво взе?

Лида все още стискаше чантата си. Извади празното пликче от Стъпалцата и го подаде на Брайс, без да каже и дума.

— На Корд — сети се да каже.

Брайс присви очи.

— Искаш да ми кажеш, че са на Корд ли? Той ли ти ги даде?