Хилядният етаж [bg]

— О — въздъхна тя и сърцето й се сви. Атлас никога не беше споделял тези спомени. Когато тя задаваше въпроси за стария му живот, той просто се затваряше. Накрая тя престана да пита.

Атлас посегна към ръцете й и ги стисна здраво, погледна я право в очите.

— Този живот никога не е бил мой, така че няма да го изгубя. Но пък е твоят живот. Искам да помислиш много добре преди да кажеш, че си готова да се откажеш от него.

Ейвъри замига, за да прогони сълзите. Категорична беше обаче, че ще направи всичко, за да бъде с Атлас.

— Може някой ден да ги посетим — предложи тя. Той вдигна поглед, когато осъзна значението на думите й.

— Говориш сериозно — отбеляза бавно, сякаш не можеше да повярва. — Наистина искаш да отидем.

— Да — прошепна Ейвъри, след това го каза високо: — Да, да, да! — Започна да обсипва Атлас с целувки, защото знаеше че това е правилното решение, началото на остатъка от живота им.

Атлас я привлече в прегръдка и я притисна до себе си. Тя остана така известно време, отпуснала глава на рамото му, докато се наслаждаваше на усещането. Беше прекрасно, че може да го докосва. Обеща си никога повече да не го приема за даденост.

— Кога можем да отидем? — попита тя, когато най-сетне се откъснаха един от друг.

Атлас изви вежди.

— Кога искаш да отидем?

— Тази седмица?

Той се засмя.

— Добре. Ще се разберем.

— Да организираме парти утре вечер — реши импулсивно Ейвъри. В мига, в който го изрече, разбра, че идеята е страхотна. Щяха да поканят всички и да се държат така, сякаш е нормална съботна вечер, но това щеше да е тайното им прощално парти. Някой ден, когато двамата с Атлас живееха заедно на другия край на света, щяха да поглеждат назад и да се смеят на спомена — глупаво училищно парти, на което всички са се напили; а те са се стрелкали с тайни погледи и са казвали тайно сбогом на приятелите си.

— Сериозно? — попита Атлас.

— Да! Не сме организирали парти тук отпреди да заминеш. Ще е забавно да организираме всичко заедно. Ще е тайното ни сбогуване. — Ейвъри се поколеба за момент, когато разбра, че никога повече няма да види нито Ерис, нито Лида. Не можеше да мисли по този начин. Трябваше да мисли за себе си и Атлас и за факта, че ще направят онова, което винаги бе изглеждало невъзможно. Двамата си създаваха общо бъдеще.

— Добре. Убеди ме. — Той се усмихна.

Ейвъри извади таблета си и състави пост, след това го качи във фийдовете.

— Съвършено е — каза той, когато видя съобщението на лещите си. — Ти си съвършена. — Наведе се да я целуне, но Ейвъри се отдръпна.

— Никой не е съвършен, най-малко аз — опъна се тя, малко стресната от думите му. Атлас знаеше, че не бива да й казва подобни неща. Той беше единственият човек, на когото можеше да разчита да не го прави.

— Извинявай, трябваше да кажа, че си съвършена за мен — поправи се той.