Хилядният етаж [bg]

— Не чакам — заяви Уот. Пияните му рефлекси се задействаха — дано родителите му не бяха чули — и той хукна, за да отвори вратата.

Застанала на прага в смачкана училищна униформа, Лида Коул потропваше нервно с пантофки.

— Трябва да поговорим — изсъска тя.

Уот стоеше и я наблюдаваше с недоумение. Не можеше да си обясни присъствието й. Дерик обаче беше по-спокоен — или просто беше пил по-малко.

— Здрасти, аз съм Дерик, приятел на Уот — представи се той и пристъпи напред, протегнал ръка. — Приятно ми е…

Замълча в очакване Лида да се представи, но тя не го направи.

— Трябва да поговорим — повтори и погледна Уот. — Насаме. Става въпрос за Надя.

В момента, в който чу името на Надя, сякаш го заля студена вода.

— Дерик — обърна се той към приятеля си, — извинявай, би ли…

Дерик мина покрай Лида и излезе в коридора, където лампите светеха едва-едва, както бе подходящо за нощта. Обърна се и изрече само с устни: „Коя е Надя?“, но Уот не му обърна внимание, а отвори вратата по-широко, за да може Лида да влезе.

— Заповядай — каза и я побутна към хола, след като огледа нервно апартамента. Родителите му щяха да изперкат, ако знаеха, че е поканил момиче.

— Май прекъснах нещо — отбеляза тя и сбърчи нос към бутилката уиски и чашите за еднократна употреба на евтината масичка за кафе. Имаше обаче нещо, което не се връзваше с обичайното й високомерие — гласът й потреперваше, в движенията й се долавяше нервност, каквато Уот не беше виждал досега. Тя беше толкова напрегната, че сякаш дори най-незначителното докосване щеше да я пръсне на милион парчета.

— Да ти предложа напитка? — попита Уот. Беше смешно. Лида Коул пие уиски с него на 240-ия етаж.

За негова изненада тя кимна и седна. Той й наля, напълни и своята чаша, после седна на канапето, възможно най-далече от нея. Тя го погледна очаквателно, но той кимна пиянски, сякаш я подканваше: „Първо дамите“. Беше твърде замаян, за да си позволи да заговори пръв. Трябваше тя да направи първата крачка, за да може той да определи колко знае.

— Знам, че ти си Надя.

Уот отвори уста да протестира, макар да нямаше никаква представа какво да каже, но Лида продължи:

— Вече се досетих, така че не си прави труд да отричаш.

Надя. Имаше нужда от помощта на Надя. „Квант, включи се“, помисли си той и се усети по-сигурен от тихото просвирване на събуждащата се Надя.

— Защо реши така? — попита предпазливо той и нито потвърди, нито отрече.

— Моля те. Знам, че в теб имаше нещо нередно, усетих го още първия път, когато те видях на партито на Ерис.

— Дори не съм говорил с теб онази вечер! — опита се да протестира Уот, но Лида сви рамене.

— Държеше се странно, зяпаше всичко прекалено дълго, промъкваше се, сякаш не ти беше мястото там. Което е самата истина. — Тя присви очи. — Освен това си с контактни лещи, но никога не съм те виждала да даваш команди. Тази работа е доста откачена. Сякаш изобщо не ги използваш.

Уот не можеше да повярва, че Лида е забелязала това. Разбира се, че не говореше на лещите си — предаваше командите си през Надя.