Невидимият пазител [bg]

— Защо? — повтори Виктор, напълно съкрушен.

— Защото е мръсница — каза Амая, без да откъсва очи от витрината. — И кучка.

Виктор се разхлипа сърцераздирателно, сякаш думите на балдъзата му бяха отворили непреодолима пропаст под краката му.

— Вчера прекарахме следобеда заедно, а тази сутрин ми се обади, за да дойда на обяд у вас. Мислех, че нещата между нас се подобряват, а сега ми причинява това. Аз бих направил всичко за нея. Всичко. За да е доволна от мен. Защо, Амая? Какво цели?

— Да наранява, Виктор, да наранява, защото е лош човек. Като мама. Една манипулативна и безсърдечна вещица.

Той се разрида още по-силно и се преви надве, сякаш щеше да рухне на земята. Амая почувства огромна тъга при гледката на този смазан мъж. Виктор не бе добър съпруг. Но не беше и лош. Бе просто един пияница, рухнал под бремето на тиранията на сестра й. Пристъпи към него и го прегърна, усещайки миризмата на лосиона му за след бръснене, примесена с мириса на мокра кожа на якето му.

Постояха така прегърнати под дъжда няколко минути. Тя слушаше дрезгавия му плач, наблюдаваше как сестра й се усмихва на Фермин и се мъчеше да овладее бясно препускащите си мисли и да анализира предоставената й от докторите информация, която клокочеше в главата й и вече започваше да й причинява силно главоболие.

— Да се махаме от тук, Виктор — помоли го тя, сигурна, че той ще се възпротиви. Но той прие безропотно. — Искаш ли да те закарам? — каза тя, сочейки към колата.

— Не, благодаря, не мога да оставя мотора тук. Добре съм — прошепна той, изтривайки очи. — Не се притеснявай.

Амая го изгледа с тревога. В това състояние бе способен на всякаква глупост.

— Искаш ли после да се видим някъде, за да поговорим?

— Благодаря, Амая, но мисля да се прибирам вкъщи, ще взема един горещ душ и ще си лягам. А и ти трябва да направиш същото — добави той без усмивка. — Не искам заради мен да хванеш някоя пневмония.

Сложи си каската и ръкавиците и се наведе да целуне балдъзата си, стискайки леко ръката й. Запали мотора и излезе от паркинга, поемайки към Елисондо.

Амая остана там още няколко секунди, докато мислеше за Виктор и гледаше как сестра й вечеря с Монтес под топлата златиста светлина на ресторанта. Свали подгизналата си пухенка и я хвърли в колата, после седна вътре и набра номера на другата си сестра.

— Рос… Росаура.

— Амая, какво има?

— Чуй ме, Рос, важно е.

— Кажи.

— Още ли имате обичай да вземате брашно от цеха за вкъщи?

— Разбира се, както винаги.

— Помисли добре, кога за последно занесе брашно у вас?

— Сигурно преди повече от месец, преди да напусна.

— Добре, искам да ми направиш една услуга. Ще изпратя Йонан Ечайде до нас, той ще те придружи, за да вземе проба от брашното от твоята кухня. Ако не ти се влиза, стой навън, Йонан е доверен човек.