Невидимият пазител [bg]

Флора се бе вторачила презрително в нея, а устните й бяха разтегнати в студена и бездушна гримаса, като разсечени с брадва.

— Извадихме късмет — продължи Амая, — майка ми постъпи в психиатрия по разпореждане на съда, а срещу болницата се заведе гражданско дело за това, че не била предвидила риска при вече освидетелстван пациент.

Погледна Флора в очите.

— Нищо не можех да направя. Нямаше какво да направим при това положение, реши го съдията.

— А ти се съгласи — изтърси Флора.

— Флора — каза Амая, въоръжавайки се с търпение. — Костваше ми много време и болка, за да мога да го изрека на глас, но мама искаше да ме убие.

— О, ти си луда! Освен това си много лош човек.

— Мама искаше да ме убие — повтори Амая, сякаш с това можеше да прогони злото.

Джеймс постави ръка върху рамото й.

— Скъпа, недей да говориш така, било е преди много време, сега си в безопасност.

— Тя ме мразеше — прошепна Амая, сякаш не го бе чула.

— Беше инцидент — упорстваше Флора.

— Не, Флора, не беше. Опита се да ме убие. Спря само защото помисли, че го е направила, и когато реши, че съм умряла, ме зарови в нощвите с брашното.

Флора скочи, удряйки масата с хълбок, от което чашите се раззвънтяха.

— Проклета да си, Амая. Проклета да си до края на живота си.

— Едва ли ще съм по-зле, отколкото сега — отвърна Амая с уморен глас.

Флора грабна дамската си чанта, която висеше на облегалката на стола, и излезе, тръшвайки вратата. Виктор смотолеви някакво извинение и я последва, видимо притеснен. След тяхното тръгване всички се умълчаха, без да смеят да изрекат нещо, което би могло да усили бурята, която явно ги бе връхлетяла. Накрая отново Джеймс опита да внесе частица разум в ситуацията. Прегърна жена си.

— Би трябвало да съм ти много сърдит, че не си ми го разказвала преди. Знаеш, че те обичам, Амая, и няма нищо, което би могло да промени този факт, затова ми е трудно да разбера защо не ми се довери. Знам, че тази история сигурно е била много болезнена за всички ви и особено за теб, но трябва да ти е ясно, че през последните дни научих повече неща за семейството ти, отколкото през последните пет години.

Енграси сгъна старателно салфетката си и каза:

— Джеймс, понякога болката е толкова голяма и така дълбоко вкоренена, че човек иска и вярва, че ще може да я крие и премълчава винаги, без да осъзнава факта, че болките, които не са били изплакани и изкупени навремето, се връщат до безкрай в живота ни, като останки от корабокрушение. Изплуват на брега на съществуването ни, за да ни напомнят, че под водата е останала цяла флота от призраци, които никога няма да ни забравят и ще се завръщат малко по малко, за да ни измъчват, докато сме живи. Не упреквай жена ти, че не ти го е разказала. Не мисля, че тя самата го е осъзнавала достатъчно ясно.