Невидимият пазител [bg]

— Кой го е разследвал?

— Националната полиция.

— Има ли име?

— Не, но помня, че когато влязох в Академията — каза той, докато продължаваше да търси, — шефът на отдел „Убийства“ беше капитан от Националната полиция в Ирун. Не помня името му, но мога да се обадя на баща ми, той също беше жандармерист и със сигурност знае — каза Падуа, набирайки телефонен номер. Говори няколко минути и после затвори. — Алфонсо Алварес де Толедо, познато ли ви е?

— Той не беше ли писател, или нещо подобно?

— Да, започнал да пише, след като се пенсионирал. Още живее в Ирун, баща ми ми даде телефона.

За разлика от Елисондо, Ирун беше необичайно оживен, въпреки че бе един през нощта. Баровете по улица „Луис Мариано“ бяха претъпкани с посетители, които излизаха отвътре под звуците на музика. Амая извади късмет и успя да паркира на мястото, освободено от две шумни двойки, които се качиха в един автомобил.

Алфонсо Алварес де Толедо имаше типичния за крайбрежието загар, изненадващ по това време на годината, и изглежда, не се притесняваше от хилядите малки бръчици, набраздили лицето му в резултат не толкова на възрастта, колкото на прекалената му страст към слънцето.

— Инспектор Саласар, за мен е удоволствие, чувал съм много добри неща за вас.

Тя се учуди, още повече че този бивш шеф на отдел „Убийства“ бе решил да се пенсионира преждевременно, след като бе получил широка известност с поредица от криминални романи, пожънали фурор преди години. Той я поведе по един широк коридор към хола, където една шейсетина годишна жена гледаше телевизия.

— Може да говорим тук. Не се притеснявайте от жена ми, цял живот е била полицейска съпруга и винаги съм коментирал случаите си с нея… Уверявам ви, че в нейно лице полицията е изгубила велик детектив.

— Не се съмнявам — каза Амая, усмихвайки се на жената, която й подаде ръка и отново се задълбочи в среднощното светско предаване.

— Казахте, че искате да говорим за случая „Тереса Клас“.

— Всъщност се интересувам от всеки случай, при който жертвите са били млади жени. В случая с Тереса момичето явно е било изнасилено, а профилът, който търся, изключва изнасилвания. Всъщност няма сексуални отношения под каквато и да било форма.

— О, мила, не се заблуждавайте. В доклада може да пише, че момичето е било изнасилено, но това не значи, че непременно е било така.

— Как така? Била е…

— Вижте, по мое време нещата бяха доста различни… За да добиете представа, ще ви кажа, че в екипа нямаше жени, а следователите бяха с кажи-речи, основна подготовка. Нямаше ги сегашните научни достижения, ако можехме да видим семенна течност, значи, имаше такава, ако ли не — значи, нямаше… А и ползата от нея не беше голяма, защото не се правеха ДНК анализи. Това бяха осемдесетте години, когато, трябва да признаем, дори полицаите бяха крайно целомъдрени и свенливи. Ако на местопрестъплението се откриеше момиче със свалено бельо, се приемаше за даденост, че е имало сексуално насилие. Сексът по взаимно съгласие дори не се коментираше, освен ако жената не беше проститутка.