Невидимият пазител [bg]

За пореден път проницателността на този мъж бе попаднала право в целта, макар и с цял океан помежду им.

Онова, което пречеше, изобщо не беше изчезнало. Дълбоко в душата си знаеше, че нещото, което идва нощем до леглото й, бе отстъпило само крачка назад, за да се притаи между сенките, където се бе скрило като стар вампир, подплашен от слънчевата светлина, проникваща на талази през отворилата се предната вечер пролука. Пролука, която се бе страхувала да разшири, като жертва на стокхолмски синдром, разкъсвана между стремежа да се освободи и жестоката паника от спасителната светлина. Малка пролука в тъмницата от страх и мълчание, в която бе издигнала решетки от тайни страдания с надеждата да задържи навестяващото я нощем чудовище. Пролука, през която беше сигурна, че в следващите месеци ще мине и нещо друго освен спасителната светлина. Не се залъгваше — знаеше, че ако не внимава, малката пролука полека ще се затвори и една нощ старият вампир отново ще надвисне над леглото й. Но днес можеше да си представи свят, в който призраците от миналото не я посещават нощем, свят, в който можеше да се отдаде на Джеймс пълноценно, свят, в който своенравните вселенски духове извиваха опашката на звездите, за да осветят пътя й.

Но имаше още нещо, което Дюпри й беше казал. То звучеше в главата й като една от онези песнички, които човек не спира да си тананика, без дори да помни целия им текст. Как бе започнало всичко? Беше умен въпрос, който вече си бе задавала, без да открие отговора, но той беше важен именно заради това. Убиец като този не се появява от нищото изведнъж, а проучванията в търсене на престъпници с подобен профил не бяха хвърлили никаква светлина върху случая. Рестартирай. Изключи и после пак включи. Понякога отговорът не е решението на загадката. Всичко зависи от това, да съумееш да зададеш правилния въпрос. Въпросът. Формулировката. Какво трябва да знам? Трябва да знам какъв е въпросът. Тя погледна отражението си в огледалото и я озари просветление. С бързи движения захвърли халата и отново облече предишните си дрехи. Когато пристигна в управлението, инспектор Сабалса продължаваше да работи.

— Здравейте, госпожо инспектор, тъкмо си тръгвах — каза той, оправдавайки се, че е още там.

— Ще се наложи да ви помоля да останете още малко.

Той кимна.

— Разбира се, както наредите.

— Искам да потърсите всички случаи на убийства на непълнолетни момичета в долината през последните двайсет и пет години.

Той ококори очи.

— Това може да отнеме часове, а и не знам дали разполагаме с цялата информация. Сигурно я има в главния регистър, но по онова време Окръжната полиция не се е занимавала с убийства.

— Прав сте — каза тя, без да крие своето раздразнение. — Колко назад можем да стигнем?

— Десетина години, но с инспектор Ириарте вече опитахме безуспешно.