Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Никога не съм се срещал с въпросния идиот. Не и преди да цъфне в апартамента ми с цел да ме пречука — отвърна Бекстрьом.
— Чуй се само какво говориш. Отчасти ти вярвам. Подозирам, че са дошли да те подкупят. Да си намерят някого, който да им пее как върви нашето разследване на грабежа. На онзи етап сто на сто са се чувствали притиснати до стената. Фаршад е коварна гад, определено не му липсват и пари. Навярно Торен е уредила ключовете за твоя апартамент. Доколкото си представям, разделил си се с гащите си светкавично.
— От мен не е получавала никакъв ключ.
— Не, но още щом си помирисал възглавницата, тя се е погрижила да направи дубликат. Впрочем курва е, от скъпите.
— Щом казваш, Тойвонен — сви рамене Бекстрьом. — На мен самия не ми се е налагало да платя и петак. На теб колко ти взе? Петстотин финландски марки?
— Успокой се, Бекстрьом. Не съм имал намерение да те пратя зад решетките за нарушаване на закона за купуването на сексуслуги. — Опасявам се, че е по-лошо — продължи Тойвонен. — Тези снимки са направени вечерта, когато проведе своята малка стрелкова оргия у дома, в твоя апартамент. Седиш си в кварталната кръчмичка, поркаш си. Бира и голямо уиски преди ядене, още бира и две ракии заедно с храната, кафе и солидно количество коняк след ядене. Полицай, излязъл в свободното си време, отива на кръчма, напива се, носи служебно оръжие. Съвсем ясно ми е защо си посрещнал колегите с чаша в ръка, когато си ги пуснал да влязат. Впрочем какво мислиш за снимките? Супер добро качество, нали?
— Не разбирам за какво плямпаш — отвърна Бекстрьом и вдигна най-горната. — Тук седя с малка слаба бира и чаша ябълков сок. Между другото, пробвай и ти.
— Разбира се — ухили се Тойвонен. — А след това си поръчал допълнително вода в ракиена чашка към следващата ти слаба бира. И за финал — поредния ябълков сок. Този път в тумбеста конячна чашка. Адски си ми забавен, Бекстрьом, а ако не се бях уредил с копие от сметката ти, сигурно щях да забравя за твоя случай и да си продължавам напред.
— Накъде биеш?
— Имам едно скромно предложение — отвърна Тойвонен.
— Слушам те.
— Пет пари не давам за тъй наречените колеги от вътрешни разследвания. Не съм от типа хора, дето портят своите сътрудници. Ако някой му отпусне края, имам навика да му дърпам ушите. Тези неща ги решаваме вътре в нашите си четири стени. Винаги сме постъпвали така тук, в Солна.
— Предложението. Спомена за някакво предложение.
— На много от колегите започват адски да ни втръсват изказванията ти в медиите. Останалото май ще съумеем да го изтърпим в краен случай. Ако продължаваш да се гавриш с нас по вестниците, мисля, че спокойно можеш да си смениш работата. Може например да станеш криминален репортер или да заместиш онзи изтощен професор от управлението на Кралската полиция Першон, дето всеки четвъртък плямпа в „Търси се“. Траеш ли си ти, ще си траем и ние. Ако продължаваш да бълваш глупости, страхувам се, че и снимките, и сметката, и всичко останало, което с колегите сме насъбрали по шкафовете и чекмеджетата си, ще се появи в някоя наистина шибана вестникарска редакция. Впрочем ти не целеше ли точно това? По-голяма откритост към медиите от страна на полицията.
— Разбирам — отвърна Бекстрьом.
— Хубаво, и тъй като не си тъпак в този смисъл, приемам, че сме на едно мнение. А как върви разследването ти?
— Добре. Разчитам да бъде приключено в понеделник.
— Добре — отвърна Тойвонен.
— Тогава ще говорим — заяви Бекстрьом и се изправи.
— Търпение нямам — ухили се Тойвонен.
Ще се видим на пресконференцията, помисли си Бекстрьом.
Кимна остро и излезе.
88
— Как мина? — попита Аника Карлсон. — Чак се притесних.
— Спокойно — отвърна Бекстрьом.
— А той какво искаше? Направо беше побеснял, когато нахлу тук. Чак се притесних.
— Старият лисугер. Нуждаеше се от малко съвети и насоки от своя стар ръководител и ментор.
— Радвам се да го чуя — Аника Карлсон се усмихна накриво. — А какво ще правим с нашата работа?
— Както обикновено. Мащабна проверка на заподозряно лице, телефонен контрол, пълната програма, безшумно, незабележимо, безследно. Звънни на Надя, нека дойде да помогне и тя. Ще ѝ начисля за извънредно работно време. Мисля, че ще се справим и без младите, а и колегата Алм май да не го въвличаме.