![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Ама какви ги вършите, мамка му — изстена Тойвонен.
— Следваме правилника до буква. Какво, по дяволите, щеше да направиш ти?
— Онзи, по-малкият брат, още е жив, нали? — рече Тойвонен.
— Да, все още се държи. Но разбирам защо питаш — отвърна Хонкамяки с изкривена усмивка.
— Откарайте го в ареста. Налага се да въведем малко ред в безопасността.
— Вече се опитах. Отказват да го приемат. Твърдят, че не разполагали с необходимите ресурси за медицинските му грижи.
— Закарайте го в болницата в Худинге — нареди Тойвонен.
— Худинге? Защо?
— Не искам да остава в района. Не и докато хората тук измират като мухи, а тъкмо моите полицаи са около тях през цялото време.
— Окей — отвърна Хонкамяки.
— Колкото до колегата Мотоеле…
— Вече е уредено. Криминалистите пристигнаха, вътрешно разследване са на път. Май ни липсва единствено Бекстрьом — изкикоти се той.
Дявол да го вземе. 3:0 за християните, помисли си Бекстрьом, когато пусна сутрешните новини. Най-сетне палачинки със запържен бекон, мина му през ума. Тъй като надзирателката му явно бе ангажирана на друго място.
— Разбирам, че си в шок, Мотоеле — каза му колегата от Вътрешно разследване.
— Не — поклати глава той. — Не съм в шок. Всичко си беше по правилник.
Респект, си каза той и вглъби поглед.
90
В понеделник следобед Бекстрьом бе готов да атакува. Най-напред говори с Аника Карлсон, инструктира я в детайли.
— Бекстрьом, Бекстрьом — поклати глава тя. — Май че си най-лукавият колега, с когото някога съм работила. Не знам колко доказателствени провокации мога да преброя във връзка с разговора, който смяташ да проведеш с тази гадна персона.
— Нито аз. Ще направиш ли каквото ти казах?
— Разбира се, шефе. А какво ще правим с Фелисия и малкия Стигсон?
— Резерви — отвърна Бекстрьом. — Немислимо е да вземем Стигсон горе, а стане ли напечено, поне да не се тревожа за Фелисия.
— Умно — съгласи се Аника.
— Значи ще трябва да останат в колата долу на улицата за всеки случай, докато не ги повикаме — разпореди Бекстрьом.
След това потеглиха към Хаселстиген 1 с два цивилни автомобила. Стигсон и Петершон паркираха пред входа. Бекстрьом и Аника Карлсон се качиха с асансьора. Тя се скри на стъпалата към таванското помещение, а Бекстрьом натисна звънеца и тъй като срещата бе уговорена по-рано сутринта, му бе отворено още при второто иззвъняване.
— Добре дошъл, господин комисар — поздрави Брит-Мари Андершон, усмихна се широко с всичките си бели зъби и незнайно защо прокара лявата си ръка по процепа на своето щедро деколте. — Да предложа нещо?
— Чаша кафе ще ми дойде идеално. Всъщност исках и да помоля да ползвам тоалетната.
— Разбира се — отвърна Брит-Мари Андершон, кривна глава и се наведе напред, за да оптимизира гледката. — А защо да бъдем чак толкова официални — добави тя. — Брит-Мари — представи се, протегнала ръка със слънчев кафеникав загар.
— Бекстрьом — отвърна Бекстрьом с половин Хари Калахан.
— Ти си истински класически мъжкар, Бекстрьом — отбеляза Брит-Мари Андершон, усмихна се и поклати глава. — Чувствай се като у дома си, а аз ще донеса кафето ни.
Бекстрьом влезе в тоалетната. Още щом я чу да шета в кухнята, той отиде на пръсти да завърти бравата на входната врата. В случай че станеше напечено да не се налага колегите му да я разбиват. После пусна водата, шумно отвори и затвори вратата на тоалетната, отиде в гостната и седна на дивана на цветчета.
Брит-Мари Андершон бе наредила цял поднос. Дори накара дребната си хлебарка да се държи като добър Малчо и да си лежи в малкото кошче на цветчета. Самата тя седна на своя розов фотьойл, придърпа го напред, та опечените ѝ колене едва не докоснаха шития по поръчка жълт ленен панталон на Бекстрьом, и наля кафе.
— Предполагам, че го пиеш чисто — въздъхна Брит-Мари с наслада.
— Да — потвърди той.
— Като всички истински мъже — тя въздъхна повторно.
Освен когато пия еспресо — тогава си вземам и чаша топло мляко, помисли си Бекстрьом.
— Най-добре чисто — ѝ каза.
— Дали не мога да те изкуша с едно коняче? Или може би глътка уиски? — Брит-Мари кимна към бутилките на подноса. — Самата аз мисля да си налея коняче. Съвсееем мъничко.
— Давай. Мисля, че е добра идея — рече ѝ той, без да навлиза в обяснения.
— Казвай сега — подкани го Брит-Мари с леко кипната глава. — Направо ще си умра от любопитство. По телефона спомена, че си искал да наминеш, за да ми благодариш.