Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 130
Перейти на страницу:

— За каква ме вземаш? Само това оставаше.

— Умният колега е безценен — отбеляза Бекстрьом.

— Акофели се е срещал с някого от сградата.

— Естествено. През цялото време го подозирах.

85

Същата сутрин Ана Холт се събуди към седем. Бе сънувала нещо размито, с еротичен характер, не беше неприятно, а когато отвори очи, видя, че лежащият до нея Ян Левин я гледа. Бе подпрял глава на дясната си ръка, лявата си играеше със зърното на дясната ѝ гърда.

— Буден си — установи Холт.

— Страшно буден — отвърна Ян Левин, усмихна се и незнайно защо кимна към чатала си.

— Опа — възкликна Холт, протегнала ръка под одеялото, за да провери. — Струва ми се, че тук имаме остър проблем.

— И какво ще правим? — попита Ян Левин, който в същия миг обгърна тила ѝ с ръка.

— Ще го решим — отвърна Холт.

Отметна завивката и го възседна.

Най-хубаво е сутрин, помисли си тя половин час по-късно. Чувстваше се енергична. Винаги ставаше така. Затова пък Ян изглеждаше съвсем отпуснат, на път да заспи. Типично, каза си и в същия момент телефонът ѝ звънна.

— Кой глупак звъни по това време в събота — изстена Левин.

— Предчувствам кой — отвърна Холт и вдигна слушалката.

Областният началник на полицията, помисли си.

— Надявам се да не те събуждам, Ана — започна областният началник на полицията, която звучеше също като току-що събудена, но много по-гневна.

— Вече бях станала — отвърна Холт, без да навлиза в подробности, но обърна радостна физиономия към Левин.

— Чела ли си вестниците?

— Не. Кой от тях?

— Всичките. Бекстрьом — поясни тя. — Явно се е изказал във всички. Дори в онзи християнски парцал, в него използва случая да изповяда силната си вяра в Бога.

— Ще говоря с него — отвърна Холт.

Каквото и да кажеш за Бекстрьом, той не е глупав, помисли си тя.

— Благодаря ти — рече началничката и затвори.

— Току-що ми намериха малко работа — съобщи Холт. — Затова пък ти се опитай още да поспиш.

— Аз мога да направя закуска — отвърна Ян Левин и се надигна в леглото.

— Сигурно се чудиш…

— Не — поклати глава той. — Полицай съм, впрочем казвал ли съм ти го? Веднага ми се изясни причината за твоя разговор.

Все тоя Бекстрьом, си каза той.

Ана Холт включи компютъра си, влезе в интернет, изчете сутрешните вестници и опасенията ѝ се потвърдиха. После потърси Бекстрьом по мобилния. Както винаги отговор не последва. Сетне говори с Аника Карлсон.

Щом тя може, мога и аз, помисли си Ана Холт. Ставаше дума за областната началничка на полицията, а тя самата се обади на Тойвонен.

— Тойвонен — изстена Тойвонен.

— Холт — каза Холт.

— Слушам, шефе. Малко позакъснях снощи — обясни той.

— Бекстрьом — рече Холт и за две минути му разказа какъв е случаят.

— Тогава предлагам да изчакаме до понеделник. Тъй като е уикенд и говорим за Бекстрьом — обясни той.

— Всъщност е на работа. Преди малко говорих с Аника Карлсон. Явно е там отрано тази сутрин.

— Значи е отишъл само за да ми прави мръсно — отвърна Тойвонен.

86

— Какво следва оттук нататък? — попита Аника Карлсон.

— Сега ще бъдем адски спокойни — отвърна Бекстрьом. — Няма да оплитаме конците излишно.

— Слушам — отвърна Карлсон.

— Онзи списък, който Алм е направил с всички познати на Даниелсон — рече Бекстрьом. — Налага се да го погледна. Обади му се, кажи му да цъфне тук на секундата и да ми го даде.

— Няма нужда. Можеш да прочетеш моя. Имам копие.

— Жалко. Исках да се уредя с възможност да се погавря с говедото.

Старите момчета от Солна и Сундбюберг, помисли си Бекстрьом, когато четвърт час по-късно бе изчел сводката на Алм за най-близкото обкръжение на Карл Даниелсон. Халбата, Светкавицата и Гура Жокея. Кръстника Грималди и бившият колега Роле Столхамар. Добрите стари момчета, дето бяха поркали като невидели близо 50 години.

После се обади на един от тях.

— Комисар Бекстрьом, героят на нацията — отбеляза Халбата Сьодерман. — С какво е заслужил прост човечец като мен подобна чест?

— Налага се да поговоря с теб, Сьодерман — отвърна Бекстрьом.

Вече пиян, а аз кисна тук на малкото си бюрце трезвен, скапан и ниско платен, помисли си той.

— Вратата ми зее широко отворена — каза му Халбата. — Ще бъде чест за мен и скромното ми домакинство. Комисарят има ли някакви специални желания относно почерпката?

— Кафе ще ми дойде добре. Чисто, без захар.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)