Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— За каква ме вземаш? Само това оставаше.
— Умният колега е безценен — отбеляза Бекстрьом.
— Акофели се е срещал с някого от сградата.
— Естествено. През цялото време го подозирах.
85
Същата сутрин Ана Холт се събуди към седем. Бе сънувала нещо размито, с еротичен характер, не беше неприятно, а когато отвори очи, видя, че лежащият до нея Ян Левин я гледа. Бе подпрял глава на дясната си ръка, лявата си играеше със зърното на дясната ѝ гърда.
— Буден си — установи Холт.
— Страшно буден — отвърна Ян Левин, усмихна се и незнайно защо кимна към чатала си.
— Опа — възкликна Холт, протегнала ръка под одеялото, за да провери. — Струва ми се, че тук имаме остър проблем.
— И какво ще правим? — попита Ян Левин, който в същия миг обгърна тила ѝ с ръка.
— Ще го решим — отвърна Холт.
Отметна завивката и го възседна.
Най-хубаво е сутрин, помисли си тя половин час по-късно. Чувстваше се енергична. Винаги ставаше така. Затова пък Ян изглеждаше съвсем отпуснат, на път да заспи. Типично, каза си и в същия момент телефонът ѝ звънна.
— Кой глупак звъни по това време в събота — изстена Левин.
— Предчувствам кой — отвърна Холт и вдигна слушалката.
Областният началник на полицията, помисли си.
— Надявам се да не те събуждам, Ана — започна областният началник на полицията, която звучеше също като току-що събудена, но много по-гневна.
— Вече бях станала — отвърна Холт, без да навлиза в подробности, но обърна радостна физиономия към Левин.
— Чела ли си вестниците?
— Не. Кой от тях?
— Всичките. Бекстрьом — поясни тя. — Явно се е изказал във всички. Дори в онзи християнски парцал, в него използва случая да изповяда силната си вяра в Бога.
— Ще говоря с него — отвърна Холт.
Каквото и да кажеш за Бекстрьом, той не е глупав, помисли си тя.
— Благодаря ти — рече началничката и затвори.
— Току-що ми намериха малко работа — съобщи Холт. — Затова пък ти се опитай още да поспиш.
— Аз мога да направя закуска — отвърна Ян Левин и се надигна в леглото.
— Сигурно се чудиш…
— Не — поклати глава той. — Полицай съм, впрочем казвал ли съм ти го? Веднага ми се изясни причината за твоя разговор.
Все тоя Бекстрьом, си каза той.
Ана Холт включи компютъра си, влезе в интернет, изчете сутрешните вестници и опасенията ѝ се потвърдиха. После потърси Бекстрьом по мобилния. Както винаги отговор не последва. Сетне говори с Аника Карлсон.
Щом тя може, мога и аз, помисли си Ана Холт. Ставаше дума за областната началничка на полицията, а тя самата се обади на Тойвонен.
— Тойвонен — изстена Тойвонен.
— Холт — каза Холт.
— Слушам, шефе. Малко позакъснях снощи — обясни той.
— Бекстрьом — рече Холт и за две минути му разказа какъв е случаят.
— Тогава предлагам да изчакаме до понеделник. Тъй като е уикенд и говорим за Бекстрьом — обясни той.
— Всъщност е на работа. Преди малко говорих с Аника Карлсон. Явно е там отрано тази сутрин.
— Значи е отишъл само за да ми прави мръсно — отвърна Тойвонен.
86
— Какво следва оттук нататък? — попита Аника Карлсон.
— Сега ще бъдем адски спокойни — отвърна Бекстрьом. — Няма да оплитаме конците излишно.
— Слушам — отвърна Карлсон.
— Онзи списък, който Алм е направил с всички познати на Даниелсон — рече Бекстрьом. — Налага се да го погледна. Обади му се, кажи му да цъфне тук на секундата и да ми го даде.
— Няма нужда. Можеш да прочетеш моя. Имам копие.
— Жалко. Исках да се уредя с възможност да се погавря с говедото.
Старите момчета от Солна и Сундбюберг, помисли си Бекстрьом, когато четвърт час по-късно бе изчел сводката на Алм за най-близкото обкръжение на Карл Даниелсон. Халбата, Светкавицата и Гура Жокея. Кръстника Грималди и бившият колега Роле Столхамар. Добрите стари момчета, дето бяха поркали като невидели близо 50 години.
После се обади на един от тях.
— Комисар Бекстрьом, героят на нацията — отбеляза Халбата Сьодерман. — С какво е заслужил прост човечец като мен подобна чест?
— Налага се да поговоря с теб, Сьодерман — отвърна Бекстрьом.
Вече пиян, а аз кисна тук на малкото си бюрце трезвен, скапан и ниско платен, помисли си той.
— Вратата ми зее широко отворена — каза му Халбата. — Ще бъде чест за мен и скромното ми домакинство. Комисарят има ли някакви специални желания относно почерпката?
— Кафе ще ми дойде добре. Чисто, без захар.