Онзи, който убие дракона [bg]

— И то е? — попита Брит-Мари Андершон, внезапно изправила гръб, без помен от усмивка, без никакво трепване на ръката, когато надигна чашката коняк.

— Че всъщност ти си убила Карл Даниелсон в сряда вечерта с капака на тенджерата, а после за всеки случай си го удушила с вратовръзката му. Преди да отмъкнеш чантата с всички пари, които е сглупил да ти покаже точно преди това. Както и че в петък сутринта, само трийсет часа по-късно, ти си удушила малкия си любовник Септимус Акофели. Понеже доста бързо е прозрял, че тъкмо ти си го сторила, и още в четвъртък вече е бил сигурен, че си действала при самоотбрана заради опит на Даниелсон да те изнасили. Трябва преди това да си му споменала нещо за Кале Даниелсон. Да речем, че е опитал да ти посегне против волята ти. И когато сте се видели в петък с Акофели, той е настоявал да отидеш в полицията и да съобщиш как е станало всичко в действителност. Че тъкмо ти си била жертвата, а не Даниелсон. Удушила си Акофели там, в спалнята — Бекстрьом кимна към затворената врата в дъното на гостната. — След като най-напред си го изчукала като за световно, та е бил достатъчно омаломощен, когато си му предложила масаж на гърба. Преди да отидете заедно в полицията, за да свалите картите.

— Май че това е най-фантастичната история, която съм чувала в целия си живот — отвърна Брит-Мари Андершон. — А тъй като и дълбоко ме обижда, искрено се надявам да не си я разказал на никой друг. Инак ще се принудя да подам жалба за опетняване на честта. Грубо накърняване на репутацията, както явно се нарича днес. Само това оставаше.

— Не съм, наистина. Това е изцяло между теб и мен — излъга Бекстрьом. — И дума не съм обелил.

— Колко се радвам — Брит-Мари Андершон отново се усмихна почти по обичайния си начин. — Защо така изведнъж ми се стори, че двамата с теб бихме могли да измислим решение на проблема. Краставите магарета, както се казва, Бекстрьом — отбеляза домакинята му, наливайки си трето малко коняче.

— Онзи ден се срещнах с бившия ти девер. Между другото, интересна личност.

— Много ми е трудно да повярвам — изсумтя Брит-Мари. — Та той е алкохолизиран до мозъка на костите вече петдесет години. През живота си не е обелил и една дума, която да е истина.

— Все пак възнамерявам да ти разкажа какво ми сподели. И на твое място бих изслушал внимателно.