Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Но твоят брат в крайна сметка се е оженил за нея.
— Е, как, ума си беше загубил по тази жена. По времето, когато Роле почваше да омеква и само се мяткаше по гръб, Беа се чупи и се омъжи за брат ми. Литъра, както му викаха. Беше си наумила, че скъпият ми брат Пер Адолф разполага с адски много кинти. Че е по-добре да заложи на него, отколкото на Роле Столхамар, дето скоро ще започне да бръщолеви из Солна Център за доброто старо минало.
— И какво стана после? Разбрах, че брат ти се е тътнал преди десет години.
— Да, разбира се, адско облекчение. С останалите момчета вече го бяхме пратили по дяволите. Една вечер, когато Марио направи купон, онзи го нарече чернилка. Та тогава го прекръстихме на Хитлер от Росунда и го пратихме по дяволите. Пер Адолф, сещаш се, пък и мустак имаше говедото. Братокът се ожени за Беа и се преместиха в хубавата къща при езерото Роста. Ипотекирана чак до комина, ама това не го знаеше Беа, когато няколко години по-късно го изчука до смърт със заблудата, че ще наследи нещо. Понеже брат ми нямаше и петак, тя се озова на Хаселстиген 1. Предложи се на Кале Счетоводителя, тоест Кале Даниелсон.
— Значи той е имал някакви парици?
— Май че започна да му потръгва по онова време — Халбата кимна и се почерпи с четвърто питие.
— И какво стана с Кале Даниелсон? Тоест между него и Беа? — попита Бекстрьом.
— И той пощръкля като брат ми. Заряза малката Ритва и хлапето. Мислеше единствено за шибането с Беа. Сигурно е изкихал не един милион през годините, за да му пуска. Нали си изчел тефтерчето му?
— Все още не схващам.
— ХТ, АФС, ФИ — отвърна Халбата. — Що така ми се стори, че си пълен тъпак, Бекстрьом.
— Просто малко ми е трудно да го обмисля. Не ти ли се ще да ми помогнеш?
— ХТ е хватка в шепа — обясни Халбата и помаха с ръка над чатала си. — АФС е Андершоновата фелацио свирка — продължи, заобляйки устни. — И накрая ФИ. Физическо изчукване, плющиш като всички нормални хора — завърши Халбата. — Кале е водил сексуален дневник след срещите си с Беа. Толкова ли е трудно да го проумееш? 500 за обикновено ръчно, 2000 за духане. 5000 за традиционно вкарване. Дори си е записал, че се е наложило да плати десет хилядарки един път, когато е пропуснал да си надене гумата. Към края няма как да е бил съвсем с всичкия си. Да кихнеш десет бона за чисто и просто изчукване. Та никакви араби, Бекстрьом — заяви Халбата и изпразни чашата на екс. — Това се отнася за шибането на Кале Даниелсон с бившата ми етърва Брит-Мари Андершон. Впрочем тя си върна моминското име, когато откри, че брат ми не е имал и петак. Десет години наред се зовеше Сьодерман, та нямаше по-щастлив от мен, когато си върна старото Андершон.
— Ама чакай — прекъсна го Бекстрьом. — Какво е това фелацио свирка, никой не го нарича така, нали?
— Типично за Кале — ухили се Халбата. — Винаги е бил такъв. Леко ироничен, тъй де. А и нали Брит-Мари все драпа да изглежда по-шик, отколкото е, така да се каже. При нея няма обикновени свирки. Урежда те с АФС, аристократично едва ли не, тъй де, и типично за Кале според мен.
— Аха — рече Бекстрьом и опипа дали ушите му са си по местата на кръглата глава.
92
— Фелацио — произнесе Бекстрьом и заобли устни на фуния в края на преразказа на разговора си с бившия девер на Брит-Мари Андершон.
— Знаеш ли какво, Бекстрьом — отвърна тя, наклони се напред, подчертавайки своите безспорно забележителни прелести, а същевременно мушна загоряла ръка под левия му крачол. — Да ти кажа, струва ми се, че ти самият си малко надървен — продължи, докато ръката ѝ си прокарваше път нагоре по крачола на жълтия панталон.
Защо не звъни, да я вземат мътните, помисли си Бекстрьом и хвърли прикрит поглед на часовника си. Гадно лесбо, си каза в мига, когато мобилен телефон запиука в стаята, където се намираха.
— Твоят или моят? — попита. Измъкна своя и го вдигна. — Не е моят — отбеляза, поклати глава и го мушна обратно в джоба.
— Явно грешка — отбеляза Брит-Мари Андершон, макар очите ѝ за част от секундата да се присвиха точно както на колежката Аника Карлсон — същата колежка, която в този момент бе набрала третия номер, дето вероятно се използваше само за входящи повиквания от Карл Даниелсон и Септимус Акофели. Тъкмо в секундата, в която Бекстрьом ѝ бе заръчал да го стори. — Знаеш ли какво, Бекстрьом — поде Брит-Мари и ненадейно се озова на коляното му, а изпечената ѝ в солариума ръка се зае да гали яката на ризата и гърдите му. — Мисля, че двамата с теб можем да обединим сили.