![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
83
— Пресни бутерки, мирни намерения, интересни новини — поздрави Аника Карлсон, размахала плика от пекарната.
— Влизай — смънка Бекстрьом, който почти не бе спал, тъй като прекара минимум два часа в тежки размисли, докато най-накрая му се зави свят и заспа.
— Между другото, колко е часът?
— Десет — отвърна Аника Карлсон. — Предположих, че си лудувал навън цяла нощ с някоя от всичките ти обожателки, та не исках да те будя твърде рано.
— Много мило — рече Бекстрьом с крива усмивка.
Открита позиция, помисли си той. Но всъщност е доста приятна.
— Така че, ако се метнеш под душа, леля ти Аника ще направи закуска.
— Палачинки, пържен бекон — подсказа ѝ Бекстрьом.
— И дума да не става — изсумтя Аника.
— Какво мислиш за това, Бекстрьом? — попита го половин час по-късно, след като му разказа за думите на Адвоката.
— Какво да мисля — отвърна Бекстрьом, чиито мисли се рееха другаде.
— Че Кале Даниелсон може би се е опитал да го склони към секс. Съвпада доста точно с профила на подобни извършители. Вече остарял алкохолизиран мъж, обкръжение основно от мъжки пол, очевидно сексуално активен, понеже у тях имаше и виагра, и кондоми. Младеж като Акофели, черен, дребничък. Определено примамлив за такъв като Даниелсон, след като малко се е понакъркал и задръжките му са паднали.
— Зарежи! — поклати глава Бекстрьом. — Даниелсон не е бил такъв.
— Какъв не е бил?
— От ония, дето чукат задници.
— Защо? Това сигурно го правят и такива като теб, стига да има възможност.
— Момчешки задници — поясни Бекстрьом.
Открита позиция ли, си каза.
— Значи така смяташ — Аника Карлсон сви рамене.
— Чуй обаче това. Снощи, когато се прибирах, изведнъж схванах какво не беше наред с Акофели. Дето през цялото време си блъсках главата.
— Окей, окей — каза Аника Карлсон петнайсет минути по-късно. — Значи се е качил по стълбището, вместо да вземе асансьора. Какъв е проблемът? Може просто да е искал да потренира. Аз самата доста търча по стълбищата. Страшно полезно е, ще знаеш.
— Ще направим следното — поде Бекстрьом.
— Окей — отвърна Аника Карлсон, която за всеки случай вече бе извадила черното си тефтерче.
— Искам да знам всичко за Акофели, свързано с разнасянето на вестници. По какъв маршрут е минавал, от кой адрес е започвал и къде е приключвал, колко общо вестници е мъкнел, колко е доставял на Хаселстиген 1 и в каква последователност. Ясно ли е?
— Окей — кимна Аника Карлсон. — А къде да те намеря, като свърша?
— В службата. Само да се облека.
84
Макар да бе събота, Бекстрьом седеше в службата, потънал в усилен размисъл. Дори мисли толкова задълбочено, че забрави да обядва.
— Значи тук умуваш — отбеляза Аника Карлсон. — Надникнах за теб долу в кафенето.
— Мисля — отвърна Бекстрьом.
— Имаше право. Долавям нещо адски мистериозно около разнасянето на вестниците.
Surprise, surprise, помисли си Бекстрьом, който вече бе успял да си изгради доста убедителна представа как е протичало всичко.
— Казвай — подкани я той.
Всеки ден в три сутринта Акофели и останалите разносвачи от района вземали вестниците си от разпределителния пункт на дистрибуторската фирма на Росундавеген. В случая на Акофели малко над 200 „Дагенс Нюхетер“ и „Свенска Дагбладет“, както и десетина „Дагенс Индустри“. След това изминавал определен маршрут, предначертан от фирмата, а идеята била да не се налага да направи и една излишна крачка, докато ги разнася.
— Като цяло може да се каже, че се движи в квартала в северозападна посока, като сградата на Хаселстиген 1 е предпредпоследна в обиколката му. Всичко това отнема между два и три часа, а целта е всички да са си получили вестника най-късно до шест сутринта.
— А последните адреси? — попита Бекстрьом.
— Тъкмо сега започва да става странно. Последната сграда по маршрута му е Хаселстиген 4, а предпоследната — Хаселстиген 2. Номер 4 се намира на кръстовището с Росундавеген, а метрото към Ринкебю, където живее, е на двеста метра нагоре по булеварда. Вместо да мине по най-прекия път, той очевидно е променил края на обиколката си. Подминава Хаселстиген 1, без да раздава никакви вестници. Отива направо на Хаселстиген 4, който е последен, оставя вестниците. Връща се по улицата към Хаселстиген 2, предпоследната сграда, оставя и техните. После пресича улицата и приключва обиколката с вестниците за Хаселстиген 1.