Без светлина [bg]

— Как върви? — попита Грейвър.

Луси се облегна назад. Огледа се наоколо.

— Добре — рече той, опъвайки гърба си. — Първо разчистих писмените материали. — Надникна в кутията. — Сега тия нещица. — Той поклати глава. — Имаше и още боклуци…

Грейвър кимна и продължи по коридора, докато стигна отворената врата на Пола. Тя седеше с гръб към вратата, въртящият се стол бе наклонен назад. Беше подпряла крака на ниския перваз на прозореца и пишеше в бележника си.

— Имаш ли нещо?

Пола се завъртя към него.

— Да — отвърна тя и му даде знак да влезе. Той затвори вратата зад себе си.

Пола определено беше в типичния си вид в края на работния ден. Коланът на роклята й бе разкопчан и висеше, а косата й бе прибрана в безформена малка опашка с гумено ластиче. Червилото й отдавна се бе изтрило. Беше се събула. На лицето й се четеше известно раздразнение. Грейвър се подпря на вратата, пъхнал ръце в джобовете. Единственият друг стол в стаята беше обсипан с книги, папки, каталози и справочници. Явно от дълго време беше така отрупан и Пола сякаш бе забравила, че може да е предназначен за сядане.

Тя сложи босото си стъпало на една от ролките на стола, кръстоса крака и пак се наклони назад.

— Направих справка за банката — рече тя. — „Гълфстрийм Нешънъл Банк енд Тръст“ се притежава от акционерна компания, „Гълфуей Интернешънъл Инвестмънтс“. Успях — след доста разправии — да получа по факса копие от годишните данъчни регистри на „Гълфуей“. Освен шефовете на банката има записани петима членове на управителния съвет. Двама живеят извън щата, в Калифорния. Започнах да проверявам тримата местни. Единият е висш служител в нефтена компания. Оказва се, че е страхотен дарител за цистерциански манастир в планините на Ню Мексико — колкото и да е странно. Оставих го настрана.

— Вторият местен член е основателят на „Хорман Пластикс“, компания за производство на пластмаси. Той се казва Гилбърт Хорман. Бизнесът на Хорман е интересен заради комбинацията с химикали и наркотици в случая Селдън.

— А третият местен човек е… Колин Фийбър.

— Кучи син — каза рязко Грейвър. — Говорила ли си с Нюман?

— Позвъних на пейджъра му. Беше отишъл в съда.

— Кога му позвъни?

Току-що, само преди минута.

Грейвър погледна часовника си.

— Не може да остане там още дълго. След малко им свършва работното време. — Той погледна Пола. — Какво имаш за Фийбър?

— Минималното: домашен адрес, служебен адрес. Не направих нищо повече, защото знаех, че Нюман се занимава с това и не виждах смисъл да дублирам работата. Затова изрових това нещо за Хорман.

— Добре, чудесно. Виж какво, ако Нюман се обади, кажи му да се върне тук и после двамата елате в моя кабинет. Трябва да планираме едно друго.