Другият [bg]

1.

В сряда детектив Джак Хоскинс от полицията във Флинт Сити се събуди в два през нощта — беше му зле поради три причини: мъчеха го махмурлук и тежко слънчево изгаряне, отгоре на всичко го свиваше стомахът. „Сигурно е от храната в оня мексикански ресторант «Трите мелници»“ — помисли си, но… дали беше вечерял там? Да, нещо такова му се мержелееше в главата — енчилади с плънка от свинско и онова миризливо сирене, — само че не беше съвсем сигурен. Дали пък не беше ходил в „Хасиендата“? Доста часове от предишната вечер му се губеха.

„Трябва да спра водката. Отпуската свърши.“

Точно така, беше свършила, и то преждевременно. Защото в момента скапаната градска полиция разполагаше само с един детектив. Понякога животът е гаден и несправедлив. Всъщност не понякога, а много често.

Стана от леглото и потрепери: сякаш тежък юмрук го удари по главата, когато стъпалата му докоснаха пода, а като пипна тила си, го заболя още повече. Събу си боксерките, грабна от нощното шкафче вестника и се затътри към тоалетната. Настани се на „трона“ и докато чакаше да рукне полутечната гнусотия — диарията винаги го спохождаше, след като ядеше мексиканско (кога ли щеше да му уври главата?), разгърна „Гласът на Флинт Сити“ и го прелисти на комиксите — единственото в този парцал, което ставаше за четене. Присви очи и се помъчи да прочете текста в балончетата на „Get Fuzzy“, но внезапно халките на завесата изтракаха. Той погледна натам и видя сянка зад щампованите маргаритки. Сърцето му се разтуптя толкова силно, че сякаш щеше да изскочи от гърдите му. Някой стоеше във ваната. Не беше надрусан наркоман, който някак си се е промъкнал през тясното прозорче и се е скрил на единственото възможно място, като е видял, че някой пали лампата в спалнята. Не! Беше същият, който стоеше зад него в изоставения обор в Канинг. Знаеше го със сигурност, както си знаеше името. Онази среща (ако изобщо беше среща) се беше запечатала в паметта му и той сякаш бе очаквал това… завръщане.

„Много добре знаеш, че не е истина. Стори ти се, че видя човек в обора, обаче се оказа хамут. Сега си въобразяваш, че във ваната ти стои човек, само че не виждаш главата му, а душа, и онова, дето ти прилича на ръка, е четката с дълга дръжка, окачена на стената — онази четка, с която си миеш гърба. Тракането… или е станало течение, или ти се е счуло.“

Той стисна клепачи. Отвори очи и се втренчи в завесата с идиотските маргаритки — безвкусица, каквато само бившата му жена можеше да хареса. Вече напълно се беше отърсил от сънливостта и беше сигурен, че му се е привидял човек. Той беше кретен. Кретен с махмурлук — по-страшна комбинация от това няма. Беше…