История на Втората световна война

Комитетът на началник-щабовете заявява на Уейвъл, че е по-важно да бъде запазен Цейлон, отколкото Калкута. По тази причина за защитата му са отде-лени 6 бригади в момент, когато силите в Бирма са съвсем недостатъчни, а в Индия опасно слаби. През март там пристигат военноморски сили, команд-вани от адмирал сър Джеймс Съмървил, които се състоят от 5 линейни кораба (макар 4 от тях да са много остарели) и 3 самолетоносача, един от които — „Хермес“, е стар и твърде малък.

По същото време японците подготвят настъпателни действия от остров Целебес в Индийския океан с по-мощни сили, състоящи се от 5 флотски самолетоносача — същите, които участват в нападението срещу Пърл Харбър, и 4 линейни кораба. Когато новината за тях пристига, перспективите да се задържи Цейлон изглеждат твърде слаби. Обаче заплахата се оказва не толкова сериозна и значителна, колкото изглежда, защото японската офанзива по море преследва не толкова настъпателни, колкото отбранителни цели. Японците не разполагат с достатъчно войници, за да се опитат да превземат Цейлон. Целта им е да извършат бързо нападение, да разпръснат британските военноморски сили, които се съсредоточават там, и да прикрият пристигането на собствените си подкрепления, които са на път по море от Рангун.

Очаквайки атака на 1 април, силите на Съмървил са разделени на две части: по-бързите и по-боеспособните — „съединение А“, което патрулира, а после отплава за ремонт и да попълни запасите си от гориво в атола Аду — нова секретна база на Малдивските острови на около 1000 км югозападно от Цейлон. В действителност японският удар е нанесен на 5 април, когато над 100 самолета атакуват пристанището на Коломбо, като нанасят големи щети и отблъскват британските въздушни контраатаки. Следобед следва ново нападение от 50 бомбардировача, които потопяват 2 британски крайцера. За разделената на две части флотилия на Съмървил е твърде късно да се намеси и тя отстъпва. По-старите линейни кораби се изтеглят към Източна Африка, а по-бързите — в Бомбай. След едно успешно нападение срещу Тринкомали на 9 април обаче японският флот се оттегля, като междувременно неговите сили, отделени за действия срещу търговски кораби, потапят в Бенгалския залив 23 морски съда (с общ тонаж 112 000).