История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Хитлер е уведомен от генералите си, че ако настъплението трябва да бъде подновено през 1942 г., ще са нужни допълнително 800 000 души. Министърът на оръжейното производство Алберт Шпеер заявява, че не е възможно от фабриките да бъдат освободени толкова много хора.
С течение на времето недостигът е преодолян чрез радикална промяна на организацията. Пехотните дивизии са реорганизирани на база 7 вместо 9 ба-тальона. Съставът на една пехотна рота е определен на 80 вместо на 180 души. Това намаление преследва двойна цел. От една страна, е установено, че мла-дите офицери, които заменят като ротни командири загубените в сраженията по-опитни, при предишната численост често изпускат положението от конт-рол. Същевременно загубите на по-големите роти са по-големи, а постигнатият ефект не е много по-различен.
Това успоредно намаляване на броя на батальоните и на числеността на хората в тях през следващите години прави нереални преценките на съюзническото разузнаване, което продължава да отчита числеността на германските дивизии като на съюзническите. По-реалистично е 2 германски дивизии да се броят за една британска или американска. До лятото на 1944 г., когато дивизиите, които се доближават до номиналната си численост, остават съвсем малко, дори такава преценка вече не е вярна.
При кампанията през 1942 г. се забелязва увеличаване и на танковите сили на германската армия, което също е по-скоро фиктивно, отколкото реално. През зимата са сформирани 2 нови бронетанкови дивизии отчасти чрез пре-образуване на кавалерийските дивизии, които са запазени до този момент, но ползата от тях е минимална. Направени са и някои допълнения към танковите подразделения на мотострелковите пехотни дивизии, обаче едва половинатаот съществуващите 20 бронетанкови дивизии получават достатъчно попълнения от танкове.
Накратко казано, тази равносметка на силите на германците е твърде съмни-телно основание за продължаване на настъплението. Дори и с най-големи усилия те едва ли биха могли да възстановят предишната численост на въоръ-жените си сили, и то само чрез свикване на повече мъже под знамената от съюзниците им, които отстъпват по качество на собствените им войски. Гер-мания няма резерви, за да попълни загубите от една нова скъпо струваща кампания. Още по-голям недостатък е неспособността на германците да под-силят двата основни фактора в нападателната си мощ — военновъздушните и бронетанковите сили до равнище, което да им даде сигурно превъзходство, Неблагоприятните аспекти на ситуацията се разбират от германския Генерален щаб, но ръководителите му имат все по-малко влияние върху решенията на Хитлер. Натискът му върху тях е прекалено силен, за да му се проти-вопоставят, а развоят на събитията притиска още по-силно фюрера. Той е принуден да продължи.
Въпросът за възобновяване на офанзивата през 1942 г. се обсъжда през ноември 1941 г. още преди последния опит да бъде превзета Москва. Рундщет твърди, че в тези ноемврийски дискусии не само е настоявал за преминаване към отбранителна стратегия, но и е изтъквал целесъобразността на едно изтегляне до линията на първоначалните стартови позиции в Полша. Твърди се, че Лееб се съгласил, докато другите генерали не приемали такава пълна смяна на политиката. Въпреки това повечето от тях все по-често си задават въпроса, докъде би могла да ги доведе войната с Русия, и не проявяват особено желание за възобновяване на настъплението. Провалът на офанзивата срещу Москва през декември и последиците от зимата засилват съмненията им.
Влиянието на опозицията на военните обаче е отслабено от промените във висшето военно ръководство, последвали след провала на кампанията през 1941 г. Рундщет моли и му е разрешено да излезе в оставка в края на ноември, когато Хитлер отхвърля предложението му за прекъсване на настъплението към Кавказ и за връщане на позициите при река Миус, докато мине зимата. Той поне има късмет в избора на момента и начина на оттеглянето си. Когато провалът на цялата кампания става ясен за света, оттеглянето на Браухич на 19 декември е представено с формулировка, в която се прави намек, че той е виновен за случилото се. Това помага на Хитлер да постигне двояката цел да намери изкупителна жертва и да си отвори път за пряко командване на въоръжените сили. Бок, който много енергично подкрепя последното усилие на Хитлер да превземе Москва, обявява в средата на декември, че страда от стомашно заболяване, причинено от стрес, и на 20 декември оставката му е приета. За момента Лееб остава. Не е толкова лесно да го обвинят за неуспеха да бъде превзет Ленинград, тъй като планираната от негоатака е отменена по лично нареждане на Хитлер точно преди започването и поради страх от загубите, които могат да бъдат понесени в уличните боеве. Обаче когато вижда, че нищо не може да убеди Хитлер да се изтегли от дъгата при Демянск, Лееб моли да бъде освободен от заемания пост. Оттеглянето на Браухич и на тримата първи командващи армейските групи отслабва възпи-ращото влияние на началника на Генералния щаб Халдер. Резултатът от това и от желанието на Хитлер да поеме сам командването се подсилва и от есте-ствения стремеж на новоназначените командващи да не изразяват гласно съмненията си и да приемат без възражения желанията на Хитлер. Той добре знае как повишението се отразява на преценките и как да си осигурява подчи-нение. Професионалните амбиции рядко устояват на подобно изкушение.