История на Втората световна война

Тези градове бастиони са огромна пречка от тактическа гледна точка, а от стратегическа имат решаващо влияние, тъй като са центрове на не особено гъстата мрежа от комуникации. Въпреки че германските гарнизони не могат да попречат на проникването през широките пространства между тях, тези комуникационни прегради ограничават и разширяването на пробивите. Така до голяма степен те изпълняват възпираща роля, подобна на тази, която би трябвало да играят френските крепости по протежение на линията „Мажино“. Крепостите във Франция може би щяха и да изпълнят тази роля, ако изграждането им не беше спряно по средата, което остави пред германците достатъчно широко пространство, за да ги заобиколят.

Тъй като Червената армия не успява да подкопае отбраната на тези бастиони, за да предизвика падането им, дълбоките прониквания, които прави в междинните пространства, по-късно започват да се превръщат от предимство в недостатък. Направените от руснаците вклинявания, естествено, са помалко защитими от градовете крепости и затова за запазването им са нужни повече войски. Същевременно те могат да бъдат по-лесно отрязани с атаки по фланговете от заетите от германците бастиони, използвани като плацдарми за нападения.

До пролетта на 1942 г. фронтовата линия в Русия е така дълбоко прорязана, че прилича на брега на Норвегия с дълбоко врязващите се в сушата фиорди. Фактът че германците успяват да се държат на тези „полуострови“, става забележително доказателство за силата на модерната отбрана, когато тя е организирана умело и с постоянство и разполага с подходящи оръжия. Този урок, както и отбраната на руснаците през 1941 г., опровергава повърхност-ните изводи за възможностите на отбраната, направени въз основа на лесните успехи на настъпващите срещу слаба отбрана или когато настъпващата страна е имала решаващо превъзходство във въоръжение или е срещала зле обучен и объркан противник. Отбраната на германците в градовете бастиони повтаря в много по-голям мащаб опита за вклиняване при Сент Мишел през Първата световна война и доказва възможностите, предричани теоретично в продължение на четири години. Опитът от зимната кампания през 1941 г. потвърждава и отдавна съществуващите в историята доказателства, че ефектът на вклиняването е преди всичко психологически и че опасността е най-голяма в началните етапи. Тя намалява, ако внезапен удар, нанесен от частично об-кръжените войски, не доведе до незабавен разгром на противника. Един поглед назад ясно показва, че забраната, наложена от Хитлер върху всяко по-значително отстъпление, е помогнала за възвръщане на увереността на германските войници и вероятно ги е спасила от по-голямо поражение, а настояването му за отбранителна система тип „таралеж“37 осигурява на гер-манците важни предимства в началото на кампанията през 1942 г.