Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Тя никога не е имала прекрасна коса! — изграчи госпожа Уорфийлд. — Такава беше косата на баба й. Джеси е наказана да има същата коса, баба й поне я криеше под всевъзможни шапки и шапчици, за да не се зазяпват подир нея.
В този момент в стаята се дотътри Гленда. Изглеждаше бледа като Джеси, очите й бяха зачервени от плач, роклята й — омачкана. Джеймс се изправи и й се усмихна. Погледът й моментално се прикова върху чатала му.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Усмивката на Джеймс остана непроменена — нещо, което той отчете като истинско постижение от негова страна.
— Здравей, Гленда. Както винаги, ти изглеждаш очарователно. Сега аз съм твой зет. А ти си нещо като моя нова сестра.
Гленда изгледа отровно първо Джеймс, после Джеси и каза със стиснати устни, а гласът й трепереше от мъка:
— Аз съм изоставена, захвърлена в калта. И всичко — заради теб, Джеймс, защото не обърна внимание на единствената жена, на мен, която щеше да те дари с изисканост, красота и ум. А виж сега какво си взел… И тя ще ти народи още такива като нея.
— Какво искаш да кажеш, Гленда, с това, че ще народя още такива като мен? Това е пълна безсмислица.
— Ти ми открадна Джеймс, ти, мръсна изменнице! Ти беше само едно грозно момиченце, което приличаше на момче, и аз нито за миг не съм се притеснявала от теб. Можех само да ти се надсмивам, защото ти имаше такъв глупав вид и се държеше като пълна идиотка. Но сега си се променила. Станала си по-различна и това не е честно. Мразя те, Джеси! Децата ти ще приличат на онова, което ти самата беше преди, не на това, което си сега. Ти пак ще си останеш същата, Джеймс ще види това и ще те намрази, точно както те намразих аз.
Никой не можа да каже нищо след този словесен изблик. Гленда със залитане излезе от стаята. На прага се спря, рязко се извъртя и изкрещя с несдържан гняв:
— Ще те убия за това, Джеси! Ти се опозори и принуди Джеймс да се ожени за теб. Но това няма да трае дълго. Той ще се отегчи от теб още преди края на следващата седмица. Ти да представляваш интерес за мъж? Какво от това, че изглеждаш различно? Ти никога няма да бъдеш интересна за никой мъж. Ха! Защото не знаеш как да го направиш.
Оливър Уорфийлд се прокашля:
— Скъпа — обърна се той към жена си, — ще те помоля да поговориш с нашата дъщеря. Поведението й е отегчително, ако трябва да си говорим истината. Освен това Джеймс никога, нито за миг, не й е давал каквито и да било надежди.
— Той и на Джеси не беше давал никакви надежди, но ето че тя е бременна от него.
— Това е по-различно — отвърна Оливър съвсем спокойно и се изправи: — Хайде, Джеси, да идем в конюшните. На конете им беше мъчно за теб. Джеймс, ела и ти с нас.
— О, татко, така искам да ги видя. Джеймс?
Докато Джеси поздравяваше всичките помощници, докато потупваше всеки кон поотделно и му даваше морков и захарче, Оливър дръпна Джеймс с него в кабинета си. После седна зад разклатеното си писалище, извади бутилка портвайн отнякъде и напълни две чаши.
— Наздраве, синко. Как хубаво звучи само! Да пием за твоята женитба с най-добрата ми дъщеря.
— Съгласен съм — отвърна Джеймс и чукна чаша в чашата на своя тъст.
Двамата мъже пиеха бавно, без да говорят. Накрая Джеймс се облегна назад в стария разнебитен стол, в който някога бе сядал, и каза:
— Помниш ли, когато Джеси излапа цяла диня само за да не ти даде да хапнеш нито едно парче?
— Трябва да е било най-малко преди пет години. Сега не би погледнала диня.
— Сигурно има някакъв смисъл във всичкото това, Оливър.
— Единственото важно нещо е, че ще я направиш щастлива, Джеймс. Но защо всъщност тя вече не яде диня? Нямам представа.
Джеймс се усмихна над чашата си при внезапната строгост в гласа на бащата:
— Знаеш ли, че английските Уиндам заедно с двамата си сина и четиримата си прислужника дойдоха дотук с мен?
Оливър Уорфийлд го погледна ужасен:
— И всички те са в „Маратон“? Всички заедно в онази къща?
— За съжаление, да. Дукесата — тя е графиня Чейс, нали знаеш — ме увери, че не трябвало да се притеснявам и че всички са във възторг от това как съм похарчил парите си.
— Аз пък смятам, че ти малко попрекали. Онези роби сега живеят по-добре дори от много обикновени граждани.
Джеймс усети познатата гневна тръпка в стомаха си, но си замълча. Отпи малко портвайн и зачака.
— Като стана дума за пари, Джеймс, ще трябва да поговорим и за зестрата на Джеси.
Джеймс се размърда на стола си. В новата си роля на съпруг на Джеси Уорфийлд той се чувстваше направо неловко. Оливър — човекът, чийто коне години наред се беше опитвал да побеждава на надбягванията, същият този човек сега му обясняваше, че трябва да му даде нари.