Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
Докато София говореше лицето на Конев бавно почервеня.
— Тук няма страхливци — рече той. Изплю думите така, че да покаже ясно колко е засегнат. — Направих единственото възможно предложение. Ако изляза навън, за което имам голямо желание, мога да го направя само с устройството на Албърт, което с мене няма да работи толкова добре, колкото с него. Не можем по нечия прищявка да избираме този или онзи. Трябва да отиде онзи, който би получил най-добрите резултати. Няма никакво съмнение кой е той.
— Прав сте — отвърна Морисън, който най-сетне си беше възвърнал гласа, — но нямаме основания да смятаме, че извън кораба приемането ще е по-добро, отколкото вътре.
— Но и нямаме основания да мислим противното — възрази Конев. — И както би ви казал Дежньов, енергийните ни запаси, а заедно с него и оставащото време, намаляват. Трябва да излезете извън кораба, както преди и то незабавно.
— Съжалявам — слабо каза Морисън, надявайки се, че думите му ще прозвучат като окончателно решение. — Няма да напусна кораба.
Но Боранова очевидно беше взела решение.
— Боя се, че се налага, Албърт.
— Не.
— Юрий е прав. Само вие и вашето устройство можете да ни дадете нужната информация.
— Убеден съм, че информация няма да има.
Боранова протегна ръце с дланите нагоре.
— Може би сте прав, но не можем да се осланяме на предположения. Нека да проверим.
— Но…
— Албърт — прекъсна го Боранова, — обещавам ви, че ако го направите, когато настъпи времето да публикуваме резултатите си, вашето участие ще бъде честно съобщено. Ще станете известен като човека, създал правилната теория на мисленето, човека, разработил уреда, който доказва тази теория, човека, спасил кораба в капиляра и човека, открил мислите на Шапиров, излизайки смело в неврона, така както преди това излязъл в кръвта.
— Да не намеквате, че ако откажа, истината ще бъде скрита?
— Принуждавате ме открито да играя ролята на мошеник. Предпочитам да се задоволите с принудата. Да, не е нужно да се казва истината. В крайна сметка, това е единственото ми оръжие срещу вас. Не можем просто да ви изхвърлим от кораба, защото няма да имаме голяма полза. Нуждаем се от сътрудничеството ви за приемането на мислите на бедния Шапиров. Ще ви възнаградим за това, но само ако го направите.
Морисън обходи с поглед лицата на екипажа, търсейки помощ. Боранова го изучаваше с твърд поглед. Конев го наблюдаваше с вид на победител. Дежньов гледаше с неудобство, не желаейки да взима страна. И Калинина — последната му надежда.
Морисън замислено се взря в нея и попита:
— Какво мислите, София?
Калинина се поколеба, после заяви със спокоен глас:
— Мисля, че е неправилно да ви заплашват по този начин. Подобна задача трябва да се изпълнява доброволно, а не под натиск.
Дежньов, който тихо си мърмореше нещо, вмъкна:
— Старият ми баща казваше: „Няма по-голяма принуда от съзнанието. Съвестта прави живота ненужно горчив.“
— По този въпрос нямам угризения на съвестта — каза Морисън. — Ще гласуваме ли?
— Безсмислено е — отговори Боранова. — Аз съм капитана и в подобни ситуации решенията взимам сама.
— Ако изляза навън и не почувствам нищо, ще ми повярвате ли?
— Да — кимна Боранова. — В края на краищата, ако поискате да сме ви благодарни, лесно бихте могли да измислите нещо звучащо полезно. Склонна съм да ви повярвам по-лесно, ако се върнете с нищо или с незначителна информация, отколкото ако заявите, че сте чули нещо от голяма важност.
— Трудно мога да бъда направен на глупак — каза Конев. — Ако се върне с нещо, което изглежда важно, лесно ще преценя дали наистина е така. А сега, стига дискусии. Да започваме!
И Морисън с разтуптяно сърце и свита гърло промълви:
— Много добре. Ще отида… но само за малко.
67.
Морисън по своя инициатива съблече памучните си дрехи. Първия път — нима наистина беше само преди няколко часа? — му изглеждаше неблагоприлично. Сега беше почти рутинна работа.
Докато Калинина му помагаше да навлече забеляза, че с лекота може да глътне корема си. Въпреки обилната закуска, многото вода и парчето шоколад, стомаха му беше празен. Радваше се, че е така. Докато костюма обхващаше тялото му усети пристъп на гадене, а да повърне би било недопустимо. Преди да сложи шлема отказа предложеното парче шоколад, защото при мисълта за ядене го побиха тръпки.
Сложиха компютъра в ръцете му.
— Можете ли да работите? — попита Боранова.
Чу я без особено затруднение. Знаеше, че щом веднъж излезе от кораба няма да може да я чува. Задържа практически безтегловния компютър с една ръка, а с другата натисна няколко клавиша внимателно и доста несръчно.