Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка

Продължиха да се приближават към нея. Морисън усети, че се наклонява към дендрита, като че ли с тялото си можеше да помогне на маневрата.

Но достигането на тръбата не се оказа трудно — просто се движеха през въртопите на течността, през водовъртежите от водни молекули, които се успокояваха в бавни кръгове и след това се плъзгаха в нов поток, извиващ в друга посока.

Корабът извърши преминаването и изведнъж се гмурна в отвора на тръбата.

— Изключи двигателите! — възбудено викна Конев.

— Не още — промърмори Дежньов. — Възможно е да попаднем прекалено близо до насрещния поток, който излиза от това нещо. Нека да приближа кораба още малко към стената.

Направи го. Не отне много време. На практика сега се движеха заедно с течението, а не срещу него. Накрая Дежньов изключи двигатели, приглади назад мократа си, сивееща коса и поемайки дълбоко дъх, заяви:

— Всичко, което правим, отнема тонове енергия. Имаме ограничения, Юрий, имаме ограничения.

— По-късно ще мислим за тях — нетърпеливо рече Конев.

— Ще можем ли? — попита Дежньов. — Баща ми често казваше: „По-късно обикновено е твърде късно.“ Наталия, не оставяй всичко на Юрий. Не вярвам на отношението му към енергийните ни запаси.

— Успокой се, Аркадий. Ще се погрижа да възпра Юрий, ако се наложи. Юрий, дендрита не е много дълъг, нали?

— Скоро ще достигнем края му, Наталия.

— В такъв случай, София, моля те, погрижи се да имаме готовност за приемането на ацетилхолиновата характеристика щом се наложи.

— Ще ми кажеш кога — рече Калинина.

— Няма да се наложи. Сигурна съм, че Юрий ще викне като казак, щом се появи края. В този момент ще смениш характеристиката.

Продължиха да се плъзгат през последния тръбен остатък на неврона, в който бяха навлезли преди доста време. На Морисън му се стори, че може да види извивката на дендрита над него, тъй като той продължаваше да се стеснява, но това беше само илюзия. Разумът му казваше, че дори в най-тясната си част, тръбата ще бъде широка няколко километра спрямо настоящите им молекулярни размери.

Както беше предвидила Боранова, Конев може би несъзнателно извиси гласа си във вик:

— Краят е пред нас. Бързо! Ацетилхолин преди да сме завили в обратна посока.

Пръстите на Калинина пробягаха по клавиатурата. Вътре в кораба нямаше никакъв признак, че нещо се е променило, но някъде напред се намираше ацетилхолинов рецептор или по-скоро стотици рецептори. Зарядите щяха да се зацепят — положителен към отрицателен, отрицателен към положителен, създавайки силно привличане между кораба и рецептора.

Бяха издърпани от течението и запратени към, и през стената на дендрита. Няколко минути продължиха да се придвижват през междуклетъчната среда между дендрита на неврона, който току-що напуснаха и дендрита на съседния неврон.

Морисън не видя почти нищо. Корабът се плъзгаше покрай или по-скоро през сложна протеинова молекула, а след това забеляза образуването на вдлъбнатина, както при навлизането им в първия неврон.