Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Имаме ли причини да се тормозим с членове на екипажа, които нямат вяра в делото ни? Защо такава личност се е съгласила да участва в това пътешествие?
— Защото съм учен — отвърна Калинина, като също се обърна към Боранова. — Защото исках да изпробвам въздействието на изкуственото електрическо поле върху биохимичните взаимодействия. Това беше направено, така че за мен пътешествието е успех, а също и за Аркадий, защото кораба се държа според очакванията, и за Албърт, тъй като сега доказателствата за теорията му са по-силни, отколкото преди да дойде тук, и за тебе, Наталия, понеже ни доведе тук и вероятно ще ни върнеш обратно невредими. Но за един — тя посочи Конев — то беше провал, а умственото равновесие на претърпелия поражение би било подпомогнато от честното признание на провала.
„Отмъщава си“, каза си Морисън.
Но Конев не се сви под атаката на Калинина. Остана изненадващо спокоен и каза отново на Боранова:
— Не е така. Това е изопачаване на истината. От самото начало беше ясно, че не можем да очакваме Шапиров да мисли така, както мислеше когато беше напълно здрав. Беше напълно вероятно да получим значещи късчета примесени с безсмислици и маловажни неща. Така и стана. Надявах се да получим по-висок процент значеща информация в този неврон, непосредствено след синапса. Но сгреших. Това прави задачата ни по-трудна, но не и невъзможна. Приехме повече от сто фрази и образи, които успяхме да спасим от мисленето на Шапиров. Не забравяйте „n по c е равно на m върху s“, което може да се окаже важно. Нямаме причина да мислим за това, като за нещо незначително.
— Мислил ли си, Юрий — попита Боранова, — че е възможно тази част от математически израз да представлява нещо, което Шапиров да е търсил и да е открил, че липсва?
— Помислих за това, но защо в такъв случай трябва да стои в ума му? Със сигурност си струва да се проучи. И колко ли от онова, което ни се струва маловажно и безсмислено, ще промени значението си, ако само една фраза ни даде нужния намек. С всяка стъпка напред нещата могат по-лесно да заемат своето място. В този момент определено нямаме причини да заявим, че това пътешествие или част от него е провал.
Боранова леко кимна.
— Е, нека се надяваме, че си прав, Юрий, но както вече попита Аркадий, какво ще правим сега? По твое мнение какво трябва да направим?
— Има едно нещо, което все още не сме изпробвали — много бавно каза Конев. — Опитахме приемане извън неврон, в неврона, в аксона, в дендритите, през синапса, но във всеки отделен случай се намирахме в кораба, зад тези навярно изолиращи стени.
— В такъв случай ти предлагаш да се направи опит извън кораба, в самата клетъчна течност? Помни, че този наблюдател пак ще бъде в пластмасовия костюм.
— Синтетичният костюм не е толкова дебел, колкото пластмасовия корпус на кораба. Вероятно изолиращия ефект ще бъде по-малък. Освен това не е необходимо компютъра да се намира в костюма.
— Кого имате предвид? — попита Морисън с нарастваща тревога.
Конев го погледна хладно.
— Има само една възможност, Албърт. Компютърът е изработен по ваш проект и пасва на вашия мозък. По неволя вие сте най-чувствителен към мислите на Шапиров. Ще бъде голяма глупост да се изпрати някой друг. Вас имах предвид, Албърт.
66.
Стомахът на Морисън се сви. Само не това! Не можеха да искат да го направи отново!
Опита се да го каже, но изглежда, че устата му беше напълно пресъхнала и не успя да издаде друг звук освен гърлено съскане. В ума му проблясна, че беше започнал да се наслаждава на усещането да не е страхливец, да броди безстрашно из мозъка. Но в крайна сметка си оставаше страхливец.
— Само не това! — изкрещя той, но гласа не беше неговия. Беше с една октава по-висок. Беше извикала Калинина.
Тя беше извърнала глава към Боранова, подпряла ръце на седалката, а кокалчетата на пръстите й бяха побелели.
— Не го позволявай, Наталия — извика тя пламенно, а гърдите й се повдигаха от вълнение. — Предложението е страхливо. Бедният Албърт веднъж вече беше навън. Едва не умря и ако не беше той, все още можехме да се лутаме в погрешния капиляр и никога да не достигнем до тази група клетки. Защо да го прави отново? Сега е ред на някой друг и понеже той го желае — никой не попита кой е „той“ — нека сам да го направи. Не трябва да го иска от другите.
Под страха на Морисън се прокрадна любопитство дали чувствата на Калинина бяха предизвикани от нарастващата й обич към него или от стремежа да се противопоставя на всяко силно желание на Конев. В едно ъгълче в ума му беше останал достатъчно прагматизъм, за да повярва на второто.