Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Браво, Аркадий! — каза Морисън. — Може да се окаже полезно.
Лицето на Дежньов се озари от усмивка.
— Значи не съм напълно безполезен. Както казваше баща ми: „Дори думите на мъдреца да са малко, пак си струва да ги чуеш.“
След един безкраен половин час, Морисън попита внимателно:
— Всъщност постигаме ли нещо? Струва ми се, че повече фрази и образи не ни говорят нищо. „Нобелова награда“ ни казва, че Шапиров мисли за спечелването й, но ние и без това го знаем. От „Хокинг“ разбираме, че трудовете на великия физик може би имат голямо значение във връзка с добавката към миниатюризационната теория, но не и каква е то.
Възрази му не Конев, както очакваше Морисън, а Боранова. Конев, който може би се приготвяше да отговори, в случая изглежда желаеше капитана да понесе отговорността.
— Албърт, изправени сме пред една огромна загадка. Шапиров е в кома и мозъка му не мисли дисциплинирано или подредено. Мислите му проблясват необуздано, може би случайно, в онези части, които са останали незасегнати. Ще съберем всичко, а по-късно то ще бъде изучено от онези от нас, които добре познават миниатюризационната теория. Може би те ще съзрат смисъл там, където вие не виждате нищо. И може би едно разбираемо късче, в един ъгъл от цялото, ще даде светлина, която ще се разпростре и върху останалото. Това което правим има смисъл и е правилно.
— Освен това, Албърт — добави Конев, — има още нещо, което можем да опитаме. Наближаваме синапса. Този аксон ще свърши и ще се разцепи в множество нишки, всяка от които се доближава, но не се съединява с дендритите на съседния неврон.
— Знам това — нетърпеливо каза Морисън.
— Нервните импулси, в това число и скептичните вълни, трябва да прескочат празнотата на синапса и при този преход преобладаващите мисли ще затихват по-слабо от останалите. На кратко, ако ние също преминем през синапса, поне за известно време ще можем да приемаме онова, което желаем, без да се намесва маловажния шум.
— Така ли? — дяволито попита Морисън. — Идеята за различното затихване е нова за мене.
— Тя е резултат от усърдната работа на Съветския съюз в тази област.
— А-ха!
— Какво искате да кажете с това „А-ха“? — разгорещи се веднага Конев. — Нима отричате значимостта на работата ни?
— Не, не.
— Разбира се, че е да. Щом е съветска работа, тя не означава нищо.
— Просто исках да кажа, че нито съм чел, нито съм чувал за нея — Морисън опита да се защити.
— Изследванията са извършени от мадам Настяспенская. Предполагам, че сте чували за нея.
— Да, чувал съм.
— Но не сте чели статиите й, нали?
— Юрий, не мога да се справя с англо-езичната литература, какво остава за…
— Е, щом приключим, ще се погрижа да получите копия от статиите й и ще можете да се образовате.
— Благодаря, но мога ли все пак да кажа, че откритието ми се струва невероятно. Ако определени типове мисловна дейност преминават през синапсите по-добре от останалите, тогава, вземайки предвид стотиците милиарди синапси в мозъка, които постоянно се използват, като окончателен резултат от всичките мисли ще оцелеят само една малка част.
— Обяснението не е толкова просто — възрази Конев. — Маловажните мисли не се премахват. Те продължават да се движат с по-ниска интензивност и не затихват до безкрайност. Просто в непосредствена близост до синапса важните мисли са относително по-силни за известно време.
— Съществуват ли някакви доказателства? Или е само предположение?
— Има косвени доказателства. Сигурен съм, че с помощта на миниатюризацията тези доказателства ще бъдат подсилени. При някои хора синапсният ефект е по-силен от обичайното. Как биха могли творческите личности да се съсредоточават толкова пълноценно и за толкова дълго време, ако не можеха да се откъсват от незначителните мисли? И обратното, защо блестящите учени са традиционно разсеяни?
— Много добре. Ако открием нещо, няма да търся обосновката му.
— Но какво ще стане щом стигнем до края на аксона? — попита Дежньов. — Потокът течност, който използваме, ще завие в обратна посока и ще ни понесе отново към противоположния край на аксона. Трябва ли да си пробия път през мембраната?
— Не — отговори Конев. — Не, разбира се. Ще повредим клетката. Трябва да приемем зарядната характеристика на ацетилхолина. Той пренася нервните импулси през синапса.
— София, нали можеш да придадеш на кораба характеристиките на ацетилхолина?
— Мога — отвърна Калинина, — но ацетилхолиновите молекули не са ли активни само извън клетката?