Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Три минути по-късно един от старите надзиратели влезе в кабинета.
— Чухте ли новините в два часа? — го попита директорът.
Беше само два и пет. Тъмничарят изтъкна, че е бил на обиколка, когато забръмчал зумерът на колана му, приканвайки го да отиде до телефона на стената и да вдигне слушалката. Не, не е слушал новините. Директорът му каза за обедното искане на терористите от борда на „Фрея“. Долната челюст на тъмничаря увисна.
— Като в романите, а? — каза директорът. — Май до няколко минути и ние ще влезем в новините. Затова си затворете устата. Наредил съм на главната порта да не пускат никого освен служебните лица. Интервюта ще се дават само с разрешение на общината. Сега относно Мишкин и Лазарев. Искам стражата на този етаж и особено в този коридор да бъде утроена. Прекратете почивките, за да съберете достатъчно персонал. Прехвърлете всички други затворници от този коридор в други килии или на други етажи. Оттам пиле не бива на прехвръква. Неколцина души от разузнаването са излетели от Бон, за да ги попитат кои са приятелите им в Северно море. Някакви въпроси?
Тъмничарят преглътна и поклати глава.
— Сега — завърши директорът — още не знаем колко ще продължи това извънредно положение. Докога сте дежурен?
— До шест часа тази вечер, господине.
— И ще застъпите в понеделник сутринта в осем, така ли?
— Не, господине. В неделя в полунощ. Другата седмица ще съм нощна смяна.
— Налага се да ви помоля да сте на работа през цялото време — каза директорът. — Естествено после ще ви компенсираме почивните дни и ще ви дадем щедри премиални. Но ми се ще вие да ръководите всичко оттук нататък. Съгласен ли сте?
— Да, господине. Както наредите. Заемам се с това още отсега.
Директорът, който обичаше да се държи приятелски с подчинените си, заобиколи бюрото и потупа човека по рамото.
— Разбран човек сте, Ян. Не знам какво щяхме да правим без вас.
Майор Марк Латам погледна пистата, изслуша разрешението за излитане от контролната кула и кимна на своя помощник-пилот. Стегнатата с кожена ръкавица ръка на младежа отвори дроселите, четирите произведени от „Ролс Ройс“ двигатели на крилата набраха мощ да повдигнат двайсеттонната машина и „Нимрод-2“ излетя от базата на Кралските въздушни сили Кинлос. Насочи се на югоизток от Шотландия към Северно море и Ламанша.
Трийсет и една годишният майор от Бреговата авиация знаеше, че това, което пилотира, е най-добрият самолет за наблюдаване на подводници и кораби на света. Със своя дванайсетчленен екипаж, с подобрените си двигатели, с техническите си данни и с апаратурата си за наблюдаване „Нимрод“ беше в състояние почти да се плъзга по вълните на малка височина, бавно и стабилно, подслушвайки с електронните си уши звуците на подводниците, или да се издигне високо и с часове само с два включени двигателя, за да се икономисва горивото, да кръжи, наблюдавайки огромна площ от океана отдолу.
Неговите радари щяха да хванат и най-незначителното движение на нещо метално долу на повърхността на водата, камерите му можеха да снимат и денем, и нощем, не му пречеха нито бурите, нито ветровете, нито градушките или лапавицата, нито мъглата или вятърът, светлината или тъмнината. Неговите компютри „Дейталинк“ можеха да обработват получената информация, да определят какво е видял той и да препредават получената картина визуално или цифрово на базата или на свързания с „Дейталинк“ кораб от Кралските военноморски сили.
Задачата му този слънчев ден в началото на пролетта беше да стигне до „Фрея“ и да започне да се върти над танкера до второ нареждане на височина 4 500 метра.
— Той се показа на екрана, началство — обади се по вътрешната разговорна уредба радарният оператор.
Зад гърба на пилота във вътрешността на „Нимрод“ операторът се вглеждаше в радарния екран в очистеното от движение море около „Фрея“. С приближаването им към нея голямата светеща точка започна да се измества от периферията към средата на екрана.
— Включете камерите — спокойно каза Латам.
В търбуха на „Нимрод“ камерата за дневно снимане Ф.126 се задвижи като цев на оръжие, хвана „Фрея“ и започна да я следи. Тя автоматично нагласи разстоянието и фокуса на максимална рязкост. Също като къртици в своя отсек без илюминатори хората от екипажа зад оператора гледаха как „Фрея“ се появява на телевизионния екран. Оттук нататък, както и да летеше самолетът, камерите щяха да си остават насочени към „Фрея“, да се самонастройват за разстоянието и промените в осветеността и да се въртят в кожусите си, за да компенсират кръженето на „Нимрод“. Дори ако „Фрея“ започнеше да се движи, те пак щяха да я следят като немигащо око до получаването на нови команди.