Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Ние с теб трябва да се разберем открито, Следотърсачо — каза тя, чистосърдечно развълнувана. — Между нас не бива да остава нито едно облаче. Ти си тъй откровен и искрен, че би било грях от моя страна да не ти отвърна със същата откровеност и искреност. Ти, разбира се, се шегуваш и в действителност изпитваш към мене само обикновено приятелство, каквото човек с твоята мъдрост и опитност е напълно естествено да изпитва към девойка като мене!
— Да, да, напълно естествено, и аз така мисля, Мейбъл. Сержантът ме уверяваше, че той е изпитвал същото към твоята майка, а и аз съм забелязал подобни чувства у младите хора, които от време на време съм превеждал през пустинята. Да, да, разбира се, това чувство е напълно естествено — ето защо така лесно се породи и на душата ми е така радостно от него.
— Думите ти ме тревожат, Следотърсачо! Говори по-открито, или да оставим изобщо този разговор. Ти не… искаш да кажеш… ти не мислиш… не искаш да ме убедиш…
Тук дори безстрастната Мейбъл нерешително се спря. Девическият срам й попречи да изрече това, което тъй горещо желаеше да изкаже. Накрая обаче събра цялата си смелост и решила да узнае докрай истината колкото се може по-бързо, след моментно колебание продължи:
— Нима ти искаш да кажеш, Следотърсачо, че сериозно смяташ да ме поискаш за жена?
— Тъкмо това смятам, Мейбъл, тъкмо това, и ти изрази желанието ми много по-просто и ясно, отколкото аз с моята горска недодяланост бих могъл да изразя… Ние със сержанта вече се разбрахме по този въпрос, остава само ти да си съгласна. Той е убеден в това, макар че аз много се съмнявам дали изобщо мога да харесам на девойка, достойна да стане съпруга на най-добрия и изряден мъж в Америка.
По лицето на Мейбъл първо се изписа недоумение, което бързо отстъпи място на дълбока печал.
— Моят баща! — възкликна тя. — Баща ми възнамерява да ме прави твоя жена, така ли, Следотърсачо?
— Да, да, Мейбъл, тъкмо това възнамерява. Той дори казваше, че ти с радост ще се съгласиш и почти успя да ме убеди, че това наистина ще е така.
— Но на теб самия, разбира се, ти е безразлично дали тези надежди ще се осъществят, нали?
— Не те разбирам!
— Искам да кажа, че ти си разговарял за този брак с моя баща без всякакво друго намерение, освен да му угодиш, и че чувствата към мен не зависят от това, какъв отговор ще ти дам?
Ловецът се взираше напрегнато в красивото личице на Мейбъл, цялото обляно в руменина от неочакваните и тъй нови за нея преживявания. Всяка черта на неговото открито лице изразяваше дълбоко възхищение.
— Често съм си мислил, че съм щастлив, когато, пълен със сили и здраве, бродех из горите след някой успешен лов, вдишвайки чистия планински въздух, но сега разбирам, че всичко това е било празно и безсъдържателно в сравнение с щастието, което бих изпитал, ако знаех, че ти имаш по-добро мнение за мен, отколкото за всички останали.
— По-добро мнение! Разбира се, че имам по-добро мнение за теб, отколкото за всеки друг, защото никъде по земята не може да се намери човек с твоята честност и почтеност, с твоята скромност, справедливост и мъжество.
— Ах, Мейбъл! Колко ласкави и ободрителни са думите ти. Сержантът все пак не е бил толкова на погрешен път, колкото аз се опасявах.
— Чуй ме, Следотърсачо, в името на всичко свято и справедливо те умолявам да не остава нищо неизяснено помежду ни по този тъй важен и за двама ни въпрос. Аз те ценя, уважавам те, почитам те, както почитам своя скъп баща, но жена никога не мога да ти стана…
Промяната в израза, изписана по лицето на събеседника й, беше тъй внезапна и тъй голяма, това, което Мейбъл изрече, така бързо се отрази на Следотърсача, че думите й се спряха на гърлото независимо от силното й желание да изясня нещата докрай. Мисълта, че ще му причини страдание, беше достатъчна, за да я накара да замлъкне. Известно време никой от двамата не произнесе нито дума.