Следотърсача

— Всичко това ще се върне при тебе, Следотърсачо, защото такъв честен и благороден човек не бива да губи щастието си заради някакви празни мечти, Ти отново ще спиш спокойно и ще сънуваш своите ловни подвизи, дивеча, който си убил през деня, или бобрите, които си уловил.

— Ех, Мейбъл, не ми са по сърце вече тези сънища. Преди да те срещна, ми доставяше удоволствие да си представям, че гоня дивеч или че вървя по следите на ирокезите. Влизал съм в схватки попадал съм в засади. Приятно ми беше да си мисля за тези неща, свързани с призванието ми. Но откакто се запознах с тебе, всичко това загуби очарованието си. Не ме радват вече мислите за такива груби удоволствия, а през последната нощ в гарнизона ми се присъни, че колибата ми се намира сред горичка от кленове и до всяко дърво е застанала по една Мейбъл Дънъм, а птиците, накацали по клоните, вместо да чуруликат, както им е отредила природата, пеят балади и дори еленът се спира да ги слуша. Опитах се да стрелям в елена, но сърнебойката засече и той ми се изсмя в лицето весело като млада девойка, после заподскача напред, обръщайки се от време на време да ме погледне, сякаш очакваше, че ще го последвам.

— Нека престанем да говорим за това, Следотърсачо, нека престанем да говорим за тези неща — помоли го Мейбъл, изтривайки сълзите си.

Простодушието и сериозността, с които този суров обитател на гората й разкриваше несподелената си любов към нея, дълбоко развълнува благородното сърце на девойката.

— Хайде да отидем да пресрещнем баща ми. Той едва ли е отишъл много надалече, пушката му се чува съвсем близо.

— Сержантът се заблуди, да, сержантът се заблуди, безсмислено е да се опитва да свърже гълъба с вълка.

— А, ето го и татко — прекъсна го Мейбъл. — Нека се помъчим да изглеждаме весели и щастливи, Следотърсачо, както едни добри приятели би трябвало да изглеждат, и да запазим тайните си за нас.

После настъпи мълчание, чу се прашенето на сухи клонки, после близките храсти се разтвориха и сержантът се показа. Като излезе на открито, старият войник изпитателно изгледа дъщеря си и събеседника й и се обърна добродушно към Мейбъл:

— Мейбъл, детето ми, ти си млада и пъргава, иди да прибереш птицата, която убих и която падна някъде в гъсталака от млади канадски ели на брега, и тъй като Джаспър ни дава знак, че има намерение да потегля, няма защо да си правиш труда да изкачваш отново този хълм; след няколко минути ние ще те настигнем на брега.

Мейбъл се подчини и, с леки и пъргави стъпки, както подобава на една млада и здрава девойка, затича надолу по хълма. Стъпките й бяха леки, но на сърцето й беше тежко и щом гъсталакът я скри от очите на баща й и на ловеца, тя се похлупи на едно дърво и така горчиво заплака, сякаш душата й се късаше от болка. Сержантът гледа след нея с бащинска гордост, докато тя се скри, после се обърна към ловеца с усмивка:

— Тя има пъргавината и подвижността на майка си, приятелю, и до известна степен силата на баща си — каза той. — Но майка й според мен не беше тъй красива. Впрочем членовете на семейство Дънъм — мъже или жени — винаги са минавали за хубави. Е, Следотърсачо, надявам се, че не си пропуснал възможността да поговориш открито с момичето? Жените обичат откровеността при подобен род работа.