Следотърсача

Тази теория беше проста и звучеше логично, но нямаше никакво доказателство, че на практика ще излезе вярна. Дрейфът продължаваше, но ако се съдеше по това, че въжетата на котвите бяха започнали да се отпускат, той явно беше намалял. Най-после морякът, който държеше лота, радостно закрещя, че котвите са престанали да браздят дъното с роговете си, и кутерът спря. В този момент „Вихър“ се намираше на около сто фута от първия пояс на разбоя, а той видимо оставяше впечатление, че е дори още по-близо, защото разпенените вълни ту прииждаха отгоре, ту се отдръпваха. Джаспър се втурна към бака, погледна през борда, засмя се и тържествуващо посочи котвените въжета. Сега те не приличаха вече на неподвижни железни пръти, а се бяха отпуснали и се гънеха надолу, така че на всеки моряк веднага стана ясно, че кутерът свободно се люлее по вълните, както става обикновено по време на прилив и отлив, когато напорът на вълните противодейства на силата на вятъра.

— Подводното течение! — възкликна радостно той, като притича по палубата към кормилото и го обърна тъй, че кутерът още по-свободно се задвижи. — Провидението помогна да попаднем право на течението и сега сме далеч, от всяка опасност.

— Да, провидението е добър моряк — избоботи Кап — и често избавя от беда невежите. Подводно ли е течението, надводно ли е, не знам, но знам добре, че бурята отслабна и за наше щастие котвите се заловиха здраво за дъното. Да, да, изобщо тук на тази проклета сладка вода стават доста противоестествени неща.

Човек не е разположен да спори с щастието си, когато то е благосклонно към него, той става раздразнителен и дребнав само когато изпадне в беда. Почти всички на борда бяха убедени, че са се спасили от удавяне единствено благодарение на изкуството и познанията на Джаспър и не обръщаха внимание на забележките на Кап.

Следващият половин час беше все още изпълнен с несигурност и тревога и през цялото това време всички със страх следяха лота. Накрая се успокоиха и уморени заспаха, без да виждат в съня си неизбежна смърт.