Следотърсача

— Виждам го, разбира се. Той, както изглежда, е единственото живо същество освен нас в тази самотна и уединена местност.

— Не е, Мейбъл, не е. Провидението е отредило нито едно живо същество да не живее само. Ето я и неговата другарка, която бързо лети към него. Тя е търсила храна някъде около брега, но не желае повече да стои разделена от своя другар.

— Разбирам какво искаш да кажеш, Следотърсачо — отвърна Мейбъл с ласкава усмивка, но тъй спокойно, все едно, че разговаряше с баща си. — Но нима един ловец не може да си намери другарка в този див край? Индианските девойки са предани и любещи. Ето например жената на Пронизваща стрела, как обича тя мъжа си, макар че той по-често се мръщи, отколкото се усмихва.

— Такова нещо никога не бива да се случва, Мейбъл, защото добро от него няма да излезе. За да намери истинско щастие, човек трябва да си избира другар от своята, раса и от своята страна. Ако например срещна девойка като тебе и ако тя се съгласи да стане жена на ловец и не ме презира заради невежеството и грубостта ми, тогава всички несгоди и трудности, на миналото ще ми се сторят като играта на млад елен, а бъдещето — слънчево сияние!

— Като мен ли? Но една девойка на моята възраст е толкова неблагоразумна, че едва ли ще е достойна другарка за най-смелия и най-точния стрелец по цялата граница!

— Ах, Мейбъл, боя се, че от дългото общуване с индианците у мен, редом с навиците на бледоликите, са се развили и немалко навици, присъщи на червенокожите, а това означава, че трябва да търся жена само в някое индианско село.

— Разбира се, Следотърсачо, ти едва ли би си избрал за жена една невежа, лекомислена, суетна и неопитна девойка като мен! — Мейбъл щеше да прибави „и такава млада“, но вроденото й чувство за деликатност я накара да се въздържи.

— А защо не, Мейбъл? Ако ти не познаваш нашите обичаи тук по границата, то знаеш повече от всички нас нравите на града и най-различни забавни истории. Казваш, че си лекомислена, аз не знам какво точно означава лекомислена, но ако означава нещо красиво, то според мен не е недостатък. Суетна не си и това личи от милото внимание, с което изслушваш моите неумели разкази за скитанията ми из гората и за ловните ми походи. А колкото до неопитността, тя ще се изличи с годините. Освен това, Мейбъл струва ми се, че мъжете малко мислят за тези неща, когато си избират жена.

— Следотърсачо… думите ти… това, което говориш, не е сериозно, нали? Ти просто се шегуваш.

— На мен винаги ми е приятно да бъда край тебе, Мейбъл, и аз ще спя по-спокойно тази нощ, отколкото през цялата изминала седмица, ако мога да се надявам, че този разговор ти е тъй приятен, както е на мен.

Не можем да твърдим, че Мейбъл Дънъм не беше забелязала досега топлото чувство, което Следотърсача хранеше към нея. Нейната женска проницателност отдавна й го беше подсказала и тя неведнъж бе имала случай да забележи, че към уважението и приятелството, които той й засвидетелстваше, се примесва и една особена нежност, която и най-грубите мъже понякога са способни да проявяват към жените. Но мисълта, че той сериозно възнамерява да се ожени за нея, никога не беше минавала през ума на чистата и простосърдечна девойка. Сега истината изведнъж проблесна в съзнанието й, и то не толкова под влияние на думите му, колкото на начина, по който ги изговаряше. Мейбъл внимателно се вгледа в суровото, честно лице на ловеца и по нейното собствено личице се изписа загриженост и състрадание. Когато тя заговори отново, на Следотърсача по-скоро му се искаше да вярва на нежната интонация на гласа й, отколкото на думите й, които имаха за цел да го отблъснат.