Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че ние с Мейбъл в последна сметка се разбрахме, сержанте — отвърна ловецът, като гледаше встрани, за да избегне погледа па сержанта.
— Толкова по-добре. Някои смятат, че известно съмнение и неопределеност придават по-голяма прелест на любовта, но аз съм от тези, дето мислят, че колкото по-ясно говори езикът, толкова по-лесно разбира умът. Мейбъл изненада ли се?
— Боя се, че да, сержанте, боя се, че доста се изненада.
— Няма нищо, няма нищо. Изненадите в любовта са също като засадите във войната и не са по-малко законни. Но по-лесно можеш да разбереш изненадал ли си неприятеля, отколкото жената. Мейбъл не побягна, драги ми приятелю, нали?
— Не, сержанте, тя не се опита да бяга, в това мога да те уверя с чиста съвест.
— Надявам се, че момичето не се е показало и прекалено отстъпчиво! Майка й беше срамежлива и се чувствуваше притеснена близо цял месец. Но в края на краищата откровеността е качество, което говори в полза както на мъжете, така и на жените.
— Така е, така е, но и разумът също.
— Ти не можеш да очакваш кой знае колко разум от едно двадесетгодишно същество, Следотърсачо. Той ще дойде после, заедно с опита. Виж, ако ние двамата с тебе допуснем, някаква грешка, би било непростимо, но на момиче като Мейбъл не бива много да се придиря.
Докато сержантът излагаше своето гледище, изразът по лицето на ловеца се менеше, макар че той беше успял да си възвърне част от хладнокръвието, тъй характерно за неговия характер, което той навярно бе възприел от индианците през време на дългото си общуване с тях. Той ту вдигаше, ту свеждаше очи и веднъж дори нещо като усмивка пробяга по суровите му черти, сякаш ей сега щеше да избухне в своя беззвучен смях. Но този израз на веселост, която той надали изпитваше, мигом отстъпи място на скръбта. И тъкмо тази странна смесица от остро и непоносимо душевно страдание и вродена простодушна жизнерадост така много беше поразила Мейбъл. Докато бе траяло обяснението, което току-що предадохме, тя на няколко пъти се успокояваше, че сърцето на нейния поклонник все пак не е особено силно засегнато, защото от време на време по лицето му грейваше весела и простодушна усмивка, разкриваща наивност а и непосредствена като на дете душа. Но това впечатление бързо се разсейваше, защото тя отново откриваше дълбоките и мъчителни чувства, които терзаеха душата му.
И действително Следотърсача в това отношение беше същинско дете: той не познаваше света, не умееше да скрива мислите си и неговият гъвкав и подвижен ум необикновено леко възприемаше всяко впечатление отвън и му отвръщаше със същата лекота. Дори своенравната фантазия на детето не би могла да се отдаде така лесно на всички най-случайни и бегли впечатления, както този възрастен човек, така наивен в чувствата си, така суров, хладнокръвен, мъжествен и непоколебим към всичко, отнасящо се до всекидневните му занимания.
— Да, ти си прав, сержанте — съгласи се Следотърсача, — да сгреши човек като тебе, това вече наистина е сериозна работа.
— Ти сам ще се убедиш колко искрена и неподправена девойка е Мейбъл. Дай й само време.
— Ех, ех, сержанте!
— Човек с твоите достойнства може да разчувства и каменно сърце.
— Сержант Дънъм, ние с тебе сме стари бойни другари, в не един поход сме вървели рамо до рамо през тези пустинни места, неведнъж сме си помагали един на друг, затова мисля, че можем да си говорим открито. Кое те накара да сметнеш, че девойка като Мейбъл може да изпита влечение към такъв груб и недодялан човек като мене?
— Как кое? Много причини, и то съвсем основателни, приятелю. Тази другарска помощ, която сме си оказвали, и съвместните ни походи, за които ти спомена. Освен това ти си мой верен и изпитан другар.
— Всичко това звучи прекрасно, що се отнася до теб и мен, но няма никаква връзка с твоята красива дъщеря. На нея може да й мине през ума, че именно в тези походи аз съм загубил и малкото привлекателност, която съм имал някога; не, не съм съвсем уверен, че тя може да изпита влечение към един мъж, само защото той е приятел на баща й. Само тези, които си схождат по характер, могат да се влюбват един в друг, пак ти повтарям, сержанте, а моите привички съвсем не приличат на привичките на Мейбъл Дънъм.
— Ти пак започваш да скромничиш и да се измъчваш от съмнения, Следотърсачо, а така няма да успееш да спечелиш девойката. Жените не се доверяват на мъже, които сами нямат доверие в себе си, а на мъже самоуверени. Скромността подхожда на новобранеца или на младия офицер, който току-що е постъпил в полка, защото тя ще го предпази да вземе да ругае подофицерите, преди да се е научил как всъщност трябва да се ругае. Скромността в последна сметка подобава и на пастора, ако щеш, но не ме питай каква дяволска работа става, завладее ли някой войник или някой влюбен. Стой колкото можеш по-далеч от нея, желаеш ли да спечелиш сърцето на някоя жена. А това твое твърдение, че само онези, които си схождат, се търсят един друг, тук в тия работи съвсем не е на място. Ако се влюбвахме само в себеподобните си, то тогава жените щяха да се влюбват в жени, а мъжете — в мъже. Не, не, в любовта тъкмо противоположностите се привличат (сержантът минаваше в гарнизона за познавач по тия въпроси), така че няма какво да се боиш от Мейбъл в това отношение. Вземи за пример поручик Мюр: този човек вече пет пъти е бил женен, както говорят, а у него има по-малко скромност, отколкото у разперил опашката си паун.