Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Средногодишната температура — само с няколко градуса по-ниска от тази, която по-късно щеше да определя умерения климат — беше достатъчна, за да даде възможност на масивните ледници да обгърнат територията от всички страни и на вечната замръзналост да напредне дълбоко на юг. Зимите бяха дълги и студени, понякога се разразяваха бури с обилни снегове и виелици, но общият валеж за сезона беше сравнително малък и имаше много слънчеви дни. Летата бяха кратки, с малко горещи дни, влизащи в дисонанс с близостта на ледниците; обикновено времето беше облачно и хладно със слаби превалявания от дъжд.
Макар че известна част от земята беше винаги вледенена, вечната замръзналост не беше постоянно, не променящо се състояние; тя беше колеблива и неустойчива като сезоните. В разгара на зимата, когато всичко беше дълбоко замръзнало, почвата изглеждаше инертна, твърда и неподатлива, но това беше само на пръв поглед. Със смяната на сезона повърхностният слой омекваше; там, където местността бе камениста и сенчеста, с глинеста почва, спираща проникването на меката лятна топлина, той се размразяваше на дълбочина не повече от десетина сантиметра, но по слънчевите склонове активният почвен пласт — пясъчник със слаба растителност — се топеше на дълбочина един-два метра.
Но пластът, който се поддаваше на влиянието на слънчевите лъчи, създаваше илюзорна представа за останалата земна маса. Под него властваше здравата хватка на зимата. Ледът беше непробиваем и когато настъпеше топенето, обилно напоените почви и техният товар от скали и дървета, задвижвани от силите на гравитацията, започваха да пълзят, да се свличат и приплъзват по мокрения от водата все още замръзнал пласт под тях. Със затоплянето на повърхността се появяваха свлачища и хлътвания и там, където лятната стопилка не можеше да намери излаз, се образуваха заблатявания.
С повторното завъртане на цикъла активният почвен слой над замръзналата земя отново се втвърдяваше, но зад студения му леден лик се криеше неспокойна душа. Екстремните равнища на напрежение и налягане причиняваха надигания, сгъвания и изкорубване на горния пласт. Замръзналата почва се напукваше, пукнатините се пълнеха с лед, който по-късно, за да се освободи от напрежението почвата изхвърляше под формата на клиновидни ледени блокове. Поради налягането дупките се пълнеха с кал и леката тиня се издигаше на мехури. Разширяването на замръзващата вода водеше до образуване на могилки от кален лед — така наречените пинго, които се издигаха от блатистите низини и се превръщаха в хълмове с височина до шестдесет и диаметър до сто-сто и петдесет метра.
Когато Айла и Джондалар попаднаха на предишните си дири, те установиха, че релефът се е променил и предварително набелязаните ориентири можеха да ги подведат. Спомняха си за малки поточета, които бяха изчезнали. Бяха се вледенили близо до изворите си, а в долната им част бяха останали сухи дерета. Ледени хълмове се бяха появили там, където преди това нямаше такива — бяха изникнали от летни мочури и заблатени низини, където плътните долни почвени слоеве с фин състав пречеха на оттичането. Малки групи дървета растяха по талик — острови от замразени пластове, заобиколени от вечна замръзналост, които понякога създаваха погрешното впечатление за малка долина, за чието съществуване те не можеха да си спомнят.
Джондалар не познаваше добре релефа като цяло и не веднъж се осланяше на по-добрата памет на Айла. Когато не беше уверена, тя оставяше Уини до следва правилната посока по нюх. Кобилата я беше връщала вкъщи вече няколко пъти и сега уверено се движеше напред. Яздейки заедно, или един по един, или вървейки пеша, за да си почине конят, те постепенно напредваха, докато им се наложи да спрат за нощувка. Направиха, прост бивак с малък огън, опънаха кожената палатка и разстлаха постелките. Свариха гореща каша от разтрошено и изпечено диворасло зърно, а Айла запари билкова напитка.
Сутринта изпиха по един горещ чай, за да се стоплят, докато си събираха нещата, после в движение хапнаха сушено месо и плодове, смесени със сланина, и оформени като малки кексчета. Не ловуваха, с изключение на един заек, който случайно подплашиха и който Айла уцели с прашката си. Но успяха да попълнят запасите си от храна, която Нези им беше дала на изпроводяк, с хранителните и богати на масло семена от шишарки на пинии на местата, където спираха. Когато ги хвърляха в огъня, те се разпукваха шумно.