Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Толкова ли много хора биват осиновявани от Мамутоите? — попита Джондалар.
— Не пришълци — каза Нези, — но Мамутои често приемат други Мамутои. Всеки бивак има нужда от сестра и брат за водачка и водач, но не всеки мъж е такъв късметлия да има сестра като Тюли. Ако се случи нещо с единия или другия или ако млад мъж или жена поискат да основат нов бивак, то тогава може да се направи осиновяване на сестра или брат. Но ти не се безпокой. Аз притежавам много неща, които можеш да раздадеш, Айла; даже и Лати предложи част от своите дарове.
— Но аз имам неща за даване, Нези. Имам неща в пещера в долина — каза Айла. — Години наред ги правих.
— Не е необходимо да се връщащ… — каза Тюли като тайно си мислеше, че всичко, което тя би могла да има там ще е много примитивно като се има предвид плоскоглавия и произход. Как да каже на младата жена, че подаръците и вероятно не биха били подходящи? Щеше да се получи неловко положение.
— Искам да се върна — настоя Айла. — На мен трябват и други неща. Мои лековити растения. Складирана храна. И храна за коне. — Тя се обърна към Джондалар. — Искам да се върна.
— Предполагам, че ще можем. Ако бързаме и не спираме никъде по пътя, мисля, че ще успеем… ако времето се проясни.
— Обикновено след първото рязко застудяване като сегашното времето се оправя — каза Талут. — Макар че никой не може да предскаже със сигурност. Може да се обърне всеки момент.
— Е, ако времето се пооправи може да се опитаме да отидем до долината — каза Джондалар, за което беше награден с една от красивите усмивки на Айла.
И той искаше да вземе някои неща. Тези огнени камъни направиха голямо впечатление, а каменистият плаж на завоя на реката в долината на Айла беше пълен с тях. Надяваше се някой ден да се върне и да сподели със своя народ всичко, което беше научил и открил: запалителните камъни, копиехвъргача, а с Даланар — изобретението на Уимез да се нагрява кремъка. Някой ден…
— Връщайте се по-скоро — извика Нези с вдигната ръка: длан, обърната към себе си, махайки за довиждане.
Айла и Джондалар и махнаха в отговор. Бяха яхнали Уини, а Рейсър, завързан с въже, пристъпяше отзад. Вглеждаха се в хората от Лъвския бивак, които се бяха събрали, за да ги изпратят. Колкото и да се вълнуваше, че ще се върне в долината, която беше смятала за свой дом в продължение на три години, Айла изпита силна тъга, че напуска хората, към които се бе привързала като към близки роднини.
Застанали от двете страни на Нези, Ридаг и Ръги се притискаха към нея и им махаха. Айла не можеше да не забележи колко малко си приличаха те. Едното дете бе умалено копие на Нези, а другото наполовина приличаше на човек от Клана, макар че бяха отгледани като брат и сестра. Изведнъж Айла си спомни, че Ога беше кърмила Дърк, заедно с нейния собствен син Грев, като млечни братя. Грев произхождаше изцяло от Клана, а Дърк — само наполовина; между тях съществуваше също такава очевидна разлика.
Айла даде знак на Уини като я притисна с крака и промени положението на тялото си — нещо, което бе станало нейна втора природа и което тя правеше едва ли не подсъзнателно. Обърнаха се и тръгнаха нагоре по склона.
Обратният път не беше така лек и спокоен както на идване. Яздеха със стабилно постоянно темпо, без никакви отклонявания с проучвателна или ловна цел и без ненужни спирания за почивка и отдаване на Удоволствия. Тъй като на тръгване от долината намеренията им бяха да се завърнат в нея, те бяха запомнили определени белези по пътя — някои оголени места, възвишения, скални образувания, долинки и потоци, но със смяната на сезона очертанията на релефа се бяха преобразили.
Частична промяна бе настъпила в растителността. Защитените от ветрове долини, където бяха спирали, бяха претърпели сезонни трансформации, които ги правеха неприятно непознати. Листата на арктическите брези и върби бяха окапали и хилавите им клони, треперещи от вятъра, изглеждаха съсухрени и безжизнени. На техния фон изпъкваха иглолистните видове — бял смърч, лиственица, пиния — здрави и с гордо разперени иглолистни корони; дори отделните представители на ниската степна растителност, огъващи се от вятъра, изглеждаха сравнително представителни. Но много по-смущаващи бяха промените в релефа на скованата периледникова земя, причинени от вечната замръзналост.
Вечната замръзналост — завинаги замръзналата земна маса, обхващаща част от земната кора, от повърхността до най-долния и пласт, съществуваше целогодишно и се беше настанила тук, толкова далеч от полярните райони, много отдавна, когато целият континент бе покрит с ледена пелена, дебела два-три километра, ако не и повече. Замръзналата земя беше резултат от сложното взаимодействие между климат, релеф и подземни условия. Влияние оказваха и слънцето, водите във водоемите, растителността, плътността на почвата, вятъра, снега.