Добре пазени тайни

— Надникнах през прозореца. Лампата светеше, но Селина не беше там. Почуках на прозореца. Тя не отговори, но забелязах силуета й през стъклото на банята. Повиках я. Знаех, че ме чува, но не иска да излезе.

Той притвори очи и стисна зъби до болка, преди да продължи.

— Ядосах се, защото мислех, че си прави шеги с мен. Тя отвори вратата на банята и я видях да стои там. В продължение на няколко секунди просто стоях и гледах лицето й, защото не я бях виждал отдавна. Тя също ме гледаше втренчено. Изглеждаше объркана, сякаш искаше да попита: „А сега какво?“ Тогава забелязах кръвта. Беше облечена е нощница, по която се стичаше кръв.

Алекс затвори очи. Едри сълзи се стичаха по клепачите й и мокреха пръстите на Рийд.

— Ужасно се изплаших — каза той с дрезгав глас. — Влязох вътре, дори не си спомням как. Мисля, че вдигнах прозореца и се промъкнах в стаята. Както и да е — след няколко секунди бях в спалнята и я държах в прегръдките си. И двамата паднахме на пода. Тя сякаш се сгромоляса в ръцете ми. — Не искаше да ми каже какво има. Крещях и я разтърсвах цялата. Накрая се обърна с лице към мен и прошепна: „Бебе“. Тогава разбрах какво означава онази кръв и откъде се беше появила. Взех я на ръце, изтичах навън и я сложих в колата.

Той спря за малко; за да размисли дали да продължи. След миг вълнението, което беше усетила в гласа му, вече беше изчезнало. Разказваше спокойно.

— Имаше един лекар в града, който правеше тайно аборти. Всички знаеха, но никой не го издаваше, защото тогава в Тексас абортите все още бяха забранени и се правеха незаконно. Аз я заведох при него. Обадих се на Джуниър и му казах да донесе малко пари. Той дойде веднага. Двамата с него стояхме в чакалнята, докато доктори я прегледа.

Той дълго гледа Алекс, преди да отмести ръката си, която беше оставила отпечатък върху лицето й. Тялото й се огъваше под неговото, но беше безжизнено като на мъртвец. Изтри сълзите, които се стичаха по бузите й.

— Бъда проклет, ако ме лъжеш — прошепна тя.

— Не те лъжа. Можеш да попиташ Джуниър.

— Джуниър ще се съгласи с теб, дори да кажеш, че небето е зелено. Ще попитам лекаря.

— Той почина.

— Така си и мислех — изсмя се иронично тя. — Какво е използвала, за да ме убие?

— Алекс, недей.

— Кажи ми!

— Не.

— Какво беше?

— Няма значение.

— Кажи ми, по дяволите!

— Иглата за плетене на баба ти! — извика силно той. Внезапната тишина, която последва, беше оглушителна.

— Господи! — изскимтя Алекс. Прехапа устни и скри лицето си във възглавницата. — Господи!

— Шшт, не плачи. Селина не те беше наранила, само себе си.

— Но е искала да ме нарани! Не е искала да се раждам! — цялото й тяло се тресеше от ридания. — Защо лекарят не е направил аборт?

Рийд не отговори.

Алекс обърна глава към него и го погледна в очите. После го сграбчи за ризата.

— Защо, Рийд?

— Той й предложи.

— Тогава защо не го е направил?

— Защото аз се заклех, че ако направи това, ще го убия.

Обзе я някакво задушаващо чувство, което беше толкова силно, че дъхът й секна и почувства болка в гърдите. Неволно издаде тих стон. Пръстите й за момент пуснаха ризата му, но само за да я хванат по-здраво и да го притеглят по-близо до нея. Тя се отпусна назад в леглото, но този път не се опита да го отблъсне, а го притегли към себе си.