Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Госпожице Бетси! — възкликна той, като се съвзе от първата тръпка на изненада. — Вие тук? Какво ви доведе в моята тъмница?
— Ш-ш-т! — възкликна момичето, приближавайки бързо откъм вратата, която часовоят има предпазливостта да затвори зад себе си. — Говорете само шепнешком! Дойдох да ви спася — да ви измъкна от това грозно място.
— Но как? Страхувам се, че това е невъзможно. Вратата е охранявана — часовоят е отвън. Не мога да изляза, без да ме видят.
— Ще ви видят, това е вярно. Но то няма да има значение. Ако изпълните, каквото ви кажа, ще излезете, без да ви спрат. А това е достатъчно. Татко и мастър Гарт обмислиха всичко, преди да излезем от къщи. Те ви чакат на края на гората — на могилката зад къщата.
— Ах! План за моето бягство? Какъв е той, храбра Бетси?
— Ще вземете моята наметка. Тя е дълга и ще стигне чак до петите ви. Но за всеки случай, донесох и една пола. Ето я.
При тези думи момичето отхвърли наметката от раменете си и показа една пола от груба материя, която носеше под мишница.
— Хайде, сър — каза тя бързо. — Облечете ги по-скоро, защото той може да загуби търпение и да поиска да влезе.
— Какво? — възкликна Холтспър, чието удивление от предложението беше толкова голямо, колкото и възхищението му от тази, която направи предложението. — Искате да кажете, че аз трябва да изляза облечен във вашите дрехи и да ви оставя тук?
— Точно така. Има ли друг начин? Не можем да излезем двамата заедно. Той положително ще ви спре, а ще спре и мене може би, загдето се опитвам да ви измъкна. Трябва да излезете сам.
— И да ви оставя тук, за да бъдете наказана, защото сте ми помогнала да избягам? Не, благородна девойко! Предпочитам да умра, отколкото да сторя това.
— О, сър! Не говорете така глупаво. Моля ви, направете, каквото ви казвам. Не се страхувайте за мене! Те не могат да навредят много на едно момиче, което няма какво да загуби. Освен това аз съм сигурна, че ще го накарам да ме пусне. Няма да е добре за него да ме задържа тук. Това няма да го спаси от наказанието, което ще му наложат.
Този, за когото говореха, беше влюбеният часовой, който точно тогава минаваше напред-назад и стъпките му показваха, че е нетърпелив.
— О, сър, вървете! Умолявам ви, вървете, иначе аз — ние може никога вече да не ви видим.
Настоятелната молба бе казана с тъга, която не остана незабелязана от Холтспър. Тя разколеба решението му да остане. От всичко, казано от девойката, той разбра, че тя ще се измъкне безнаказано или с някакво малко наказание. Може би ще успее да заблуди часовоя и да избяга без затруднения. Холтспър знаеше, че е умна и находчива.
— Не се страхувайте за мене, сър! — каза тя, сякаш прочете мислите му. — Аз мога да се справя с него, Той ще направи това, което го накарам.
— Ако знаех, че…
— Бъдете сигурен — отвърна тя, като в същото време преряза въжетата, с конто затворникът беше вързан. — Бъдете сигурен. Оставете аз да се справя е часовоя. А сега, сър, наметката. Не, първо полата. Така се закопчава. А сега наметката. Така — сложете качулката на главата си, спуснете я над лицето. Така е добре. Когато излезете, не се спирайте да говорите с него. Той ще иска да ви целуне… знам това. Не му позволявайте, а бързайте към вратата. Тя е отключена. Като излезете навън, тичайте с всички сили право към дърветата на върха на хълма. Там ще намерите татко заедно с вашия прислужник мастър Гарт. Вън е тъмно като в рог. Ще оставя лампата тук, докато излезете от коридора. Ако не му позволите да ви целуне, топ няма да разбере, че не съм аз. Не правете това, а минете край него колкото можете по-бързо. Готов ли сте вече? Тръгвайте!
Тези многобройни нареждания бяха изговорени за по-кратко време, отколкото биха могли да се прочетат. Преди да изрече последната дума, Бет Денси вече беше успяла да преоблече затворника.
За миг Холтспър спря погледа си върху благородната и смела хубавица и в очите му имаше нежност. Тя можеше да сметне този поглед за любовен. Но уви! Уви за нея! Това беше само поглед на благодарност.
Тъкмо в този миг часовоят удари с алебардата си пред вратата, сякаш им даваше знак да се разделят.
— Идвам, мастър Уидърс! Идвам — извика момичето полугласно през ключалката на вратата, — отворете ми!
Резето бе дръпнато веднага след тези думи. Уидърс нетърпеливо очакваше обещаната целувка. Вратата се отвори и загърнатата фигура се измъкна навън в тъмнината.