Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Бих искал да е дванадесет утре по обед — каза си той, когато ударите спряха. — Ако правилно съм разбрал разговора, който чух тази сутрин, по това време аз ще бъда далеч оттук. Така — значи ще ме отведат в Тауър. А след това — да, а след това какво? Дръвникът, може би? Защо се страхувам да произнеса тази дума? Не би трябвало да се боя от нея; и без това знам, че отмъщението на онази проклета жена, която ме преследва през целия ми живот, ще се задоволи само е главата ми, щом не можа да спечели сърцето ми. Аз виждам в тази работа ръката й — нейната ръка, която е написала послеписа в онова съобщение! Или ако не го е написала сама, тя го е продиктувала. Бих искал по-скоро да се махна оттук. Дори и в затвора Тауър няма килия, ужасна като тази — от едната страна на стената — адът, от другата — раят. Когато Мериън е тук, аз мога да мисля само за рая. Тя — така скъпа за мене, така близо до мене — диша, кажи-речи, същия въздух, а е забравила, че съществувам! Може би… Ха! Отвън се чуват стъпки! Часовоят разговаря с някого! Женски глас! Предполагам да е някоя от прислужничките. Измъкнала се е, за да побъбри с часовоя за туй, което се е случило през деня. Не е ли малко късно за едно момиче? Може пък сама да е избрала този час? Завиждам на това слугинче и на любимия му войник, че могат така лесно да се виждат. Може би трябва да им завиждам и за това, че така лесно започват и свършват любовта си. Такова нещо като разбито сърце при тях не съществува. Утре той може да си замине — в други ден тя ще бъде весела както винаги! Колко по-различна е моята любов! Раздялата не й влияе. Дори и ужасите на Тауър не биха могли да я убият. Тя ще свърши само под брадвата на палача, ако такава бъде съдбата ми. Те приближават към вратата. Ако сложа ухо на ключалката, може би ще чуя какво казват, макар че си говорят тихо. Нямам желание да слушам грубите им любовни тайни, но възможно е да чуя нещо за себе си или за нея! Струва си за това да подслушвам.
Затворникът стана и успя да се задържи прав, но из веднъж се отпусна на пейката и само защото съумя да запази равновесие, не падна на пода.
— Кълна се в добрия свети Витии! — възкликна той, развеселен от своята несполука. — Забравил бях, че краката ми не са свободни. А пък това, което щях да чуя, може би не си струва усилията. Нека задържат тайните си — каквито и да са те — за себе си.
Като реши това, той отново седна на пейката и замълча, заслушан както преди.
В това време двамата бяха приближили вратата и сега думите им ясно се чуваха в склада.
— Така! — продължи Холтспър, като послуша малко. — Влюбени, както и предполагах. Казва, че иска да я целуне! Тази дума се чу по-ясно от другите. Я! Натискат вратата! Виж ти! Ключът се върти в ключалката. Да не би да идват тук?
Отключването на вратата беше отговор на въпроса; в следния миг тя тихо се завъртя на пантите си и се полуотвори. Срещу мъждукащата светлина отвън Холтспър успя да различи две фигури — едната беше женска.
Мъжката фигура бе по-близо, макар че и фигурата на жената не беше далеч.
Като отвори вратата, часовоят надникна в стаята, но личеше, че няма намерение да влезе.
— Спите ли, господарю? — попита той с тих, любезен глас, малко по-висок от шепот.
— Не, — отвърна затворникът със същия предпазлив тон.
— Добре тогава — каза часовоят, — защото тук има една дама, която иска да говори с вас. Предполагам, че няма да искате да разговаряте с нея на тъмно, затова ще ви оставя лампата си. Но бъдете кратки — това, което правя, е опасно.
С тези думи войникът се върна в коридора, за да вземе лампата, а жената, минавайки край него, влезе в стаята.
Когато думите „една дама“ излязоха от устата на пазача, сърцето на Хенри Холтспър заби силно в гърдите му. Думите подбудиха сладки мисли.
Дали не беше сбъркал и взел среднощната си посетителка за прислужничка? Дали това не е господарката?
При слабата светлина той видя една женска фигура, плътно загърната с наметка и качулка. В тази дреха тя би могла да бъде селянка и принцеса. Фигурата беше стройна, изправена, властна. Така изглеждаше Мериън Уейд.
Но приятната заблуда на Холтспър не трая дълго. Лампата беше внесена през полуотворената врата и поставена на едно столче, което стоеше наблизо. Светлината й падна върху посетителката и освети една алена наметка, освети цигански черти с тъмни, бляскащи очи — красиви черти наистина, но, съвсем различни от ангелското лице, което той си представяше — лицето на Мериън Уейд.
Това не беше тя — беше Девойката Мариан!
В погледа на Холтспър, изпълнен с надежда, изведнъж се появи разочарование — той позна дъщерята на бракониера. Може би беше добре за него или за двамата, че Бетси не забеляза промяната. Слабата светлина на лампата попречи на момичето да изживее мъка като неговата, ако не и по-силна.