Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
През целия ден тя мисли за това, което беше видяла сутринта. Човекът, когото обичаше, когото обожаваше с целия плам на моминското см сърце, този човек — пленник в ръцете на един жесток и отмъстителен враг; като престъпник, бе показан пред всички, пред нея; влачен и охраняван от войници-грубияни, опозорен — не, не опозорен, защото подобно отношение към един благороден патриот не може да го опозори, — не опозорен, но застрашен!
И все пак не това изтръгна парещите, сълзи от очите на Мериън Уейд! Не това я накара ла припадне на пода. Уви, не! И сълзите, и припадъкът се дължаха на нещо друго, а не на това, че Хенри Холтспър е в окови. Това не бяха сълзи на състрадание, а сълзи горчиви, избликнали от извора на любовта, размътен от ревност. Те идваха от цветята, поставени на шапката на Черния конник. Мериън видя увехналите цветя и със своето заблудено въображение ги позна.
Как можеше той да ги носи в такъв момент! В часа на своето нещастие, сякаш многото погледи щяха да ги направят по-святи.
Тази мисъл лиши Мериън Уейд за миг от съзнание.
Тя възвърна съзнанието си, но не и спокойствието на душата си.
За нея този ден беше ден на страшни мисли. Всеки час беше изпълнен с мъка, всяка секунда — с ужасни чувства.
Любов и ревност, състрадание и омраза се сменяха през целия ден и всяко чувство на свой ред беше обсебвало измъченото й сърце.
Сега беше полунощ и лошите чувства бяха победени — възтържествували бяха добрите. Любовта и състраданието бяха взели надмощие!
Мериън Уейд се готвеше да извърши нещо, което щеше да докаже не само дълбочината на нейната любов, но и благородството на това чувство.
Ако Холтспър би могъл да я види в този миг, ако би могъл да разбере намеренията й, той щеше да оттегли обвинението, което бе изрекъл в момент на дълбока горчивина.
Глава XLIII. Посетител в тъмницата
Изглежда странно, че двама души могат да имат една и съща мисъл по едно и също време. Тези, които разбират от психология, не биха се изненадали от подобно съвпадение.
Еднаквите обстоятелства имат еднакви последствия както в духовния, така и в материалния мир; пример за това може да бъде еднаквата мисъл, породила се едновременно у Мериън Уейд и Елизабет Ленен — у една благородна дама и у едно момиче от ниско потекло.
И двете бяха влюбени в един и същи човек — затворника Хенри Холтспър.
И двете бяха измислили план, за да го освободят от затвора, и ако тук има нещо необикновено, то е, че плановете им бяха съвсем еднакви.
Кадифената наметка с качулка, която скриваше лицето и тялото на Мериън Уейд, беше сложена със същото намерение, както и дрехата с подобна кройка, но от по-друга материя, която обвиваше фигурата на дъщерята на Дик Денси.
И двете се готвеха да извършат едно и също нещо.
Може би имаше известна разлика в средствата и очакванията от изпълнението на задачата, но разлика в намеренията нямаше — нямаше разлика и в часа.
И двете бяха избрали среднощния час.
И съвпадението не беше случайно.
Мериън Уейд като Бет Денси не разчиташе на случайността по отношение на час, в който смяташе да, опита това, което беше намислила.
През деня тя бе направила проучвания и бе избрала средствата си.
С помощта на една доверена прислужничка — също стара позната на войника Уидърс — тя беше разбрала, че той ще бъде на пост при затворника от дванадесет до два часа през нощта.
Беше научила освен това някои подробности за характера на този заслужаващ доверие часовой, които я караха да мисли, че той няма да се окаже изключение от общото човешко правило и че златото — ако е в достатъчно количество — ще приспи угризенията на съвестта му. А тя се беше сдобила с достатъчно злато.
Дори и без да се имат предвид тези съображения, среднощният час би бил най-удобен във всяко отношение.
Всички, които живееха в къщата, както и гостите, щяха да са си легнали вече и щеше да бъде по-малко вероятно планът й да бъде разкрит и да не се осъществи.
По една случайност между пристигането на двете посетителки пред вратата на тъмницата на Холтспър имаше десет минути разлика и в този случай селското момиче имаше предимство пред благородната дама.
В момента, когато Бет Денси стоеше пред вратата, Мериън Уейд се измъкваше тихо от стаята си, за да премине на тъмно по голямото стълбище, през притихналите зали и коридори на бащиния си дом.
В тихата си килия Холтспър чу часовника да удря дванадесет с тъжни, тържествени удари, които много си схождаха с неговите мисли. Беше дванадесет часа посред нощ.