Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
— Единственият начин една тайна да остане запазена е да не я кажеш на никого.
— Точно така — приведе се напред Марий и каишите на бронята му жално изскърцаха от тежестта. — Луций Корнелий, ще се отбиеш още тук от Вия Латина, ще продължиш нагоре по течението на Лирис, ще излезеш първо на Сора, сетне ще завиеш пак покрай реката и ще я проследиш до изворите й. С други думи, ще излезеш на няколко километра от Валериевия път, но от тази страна на вододела.
— Моята задача я разбирам. Но какво ще правиш ти през това време?
— Докато ти се изкачваш нагоре по Лирис, аз ще тръгна от Реате в източна посока и ще навляза в планинските проходи. Ще изляза на Валериевия път малко след Карсеоли. Градът е напълно разрушен и в момента го държи врагът. Ако не са ме излъгали съгледвачите, вътре се е настанила армията на маруцините начело със самия Херий Азиний. Ще се опитам по възможност да го привлека в открит бой, който ще реши владението на целия път на запад от проходите. Тъкмо по това време искам ти да си се изравнил с войската ми — само че на юг от вододела.
— На юг от вододела и без врагът да е научил за присъствието ми — кимна в разбиране Сула, който започваше да се разделя с безразличието си.
— Точно така. Което означава, че ще теглиш ножа на всичко живо пред себе си. Всички знаят много добре, че легионите ми се намират северно от Вия Валерия, надявам се на марсите и маруцините дори да не им мине през ума, че римски войски могат да дойдат и от юг. Ще се опитам да привлека цялото им внимание единствено върху моите действия — усмихна се Марий. — Разбира се, всички трябва да мислят, че в момента си с Луций Юлий и приближаваш Езерния.
— Забелязвам, че ни най-малко не си изгубил способността си да воюваш, Гай Марий.
В черните очи на Марий просветнаха заканителни искрици.
— Надявам се и никога да не я изгубя! Защото, Луций Корнелий, нека ти го кажа съвсем откровено: ако аз забравя да воювам, то никой от съзвездието римски управници в момента няма да може да ме замести. Накрая ще се принудим на самото бойно поле да подаряваме гражданство на хора, които вече са ни видели сметката.
От една страна на Сула му се искаше да обсъдят по-подробно темата за гражданството, но в същото време съвсем друг въпрос го измъчваше и той даде нова насока на разговора.
— Ами аз? — попита той с известна обида в гласа. — Аз също мога да воювам.
— Да, да, разбира се, че можеш — опита се да оправи положението Марий. — Никога не съм го отричал. Но войната не е влязла в кръвта ти, Луций Корнелий.
— За да станеш добър пълководец, трябва само да се научиш.
— За да станеш добър пълководец, наистина ти трябва най-вече учение. Учение, което ти отдавна си минал. Но ако войната не е в кръвта ти, Луций Корнелий, никога не би могъл да надраснеш останалите добри пълководци и да се превърнеш в нещо повече — продължаваше да философства той, без да се сеща, че думите му могат да засегнат Сула. — А понякога и добрият пълководец се оказва неспособен. Истинският войник действа с вдъхновение. Това или ти е дадено по рождение, или никога не ще го притежаваш.
— Един ден — отвърна му Сула замислено — Рим ще осъмне без теб, Гай Марий. И тогава кой знае… ще видим! Може би аз ще стана най-големият пълководец.
Но Марий продължаваше да не разбира, продължаваше да разсъждава от своята гледна точка. Вместо да вникне в думите на Сула, весело му отговори:
— Е, Луций Корнелий, остава ни само да се надяваме, че когато този ден дойде, на Рим ще са му нужни просто добри пълководци…
— Както кажеш — вдигна рамене той.
За Сула най-обидното се състоеше в това, че както можеше и да се очаква, планът на Марий беше съвършен. Чак до Сора двата легиона не срещнаха и следа от неприятелска войска. Едва пред подстъпите на града размениха някой и друг удар с малък отряд пиценци начело с Тит Херений, които бързо се разбягаха. От Сора до изворите на Лирис се виждаха само латински и сабински села, които посрещаха римските легиони с такава нескрита радост, че сърцето на Сула се трогна и предпочете да не привежда в дело заповедта, която Марий беше дал по техен адрес. Много по-голяма бе опасността избягалите след битката при Сора пиценци да съобщят на съюзниците си за придвижването му из планините, но се бе постарал да ги заблуди, че се е насочил към самата Сора, а след това по заобиколни пътища от изток ще се съедини със силите на Луций Цезар отвъд дефилето на Мелфа. Беше истински късмет, че Тит-Херениевите пиценци и малцината пелигни с тях го причакваха на друго място.