Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
— Не мога да повярвам, че Егнаций е подлъгал Луций Юлий да влезе в дефилето на Мелфа! — отново се обади невъзпитаният Марий Младши.
— Това е, защото не си пораснал достатъчно, момчето, ми да се убедиш колко е безгранична хорската глупост — обясни баща му. Личеше си, че вместо да го дразни, обаждането на сина му по-скоро го радва. След което се обърна към Сула. — След като Луций Юлий се е прибрал обратно в Теанум Сициниум и е изгубил цяла четвърт от армията си, не виждам закъде си се разбързал, Луций Корнелий. Може би искаш да му светиш на Луций Юлий? Предполагам, че са се намерили достатъчно добри души да го сторят вместо теб. Не, предлагам ти заедно да отидем в Алба Фуценция — плесна се той по крака и изпадна в някакво неразбираемо състояние, което някои биха нарекли смях, други — продължително оригване.
Сула замръзна на стола си.
— Добре ли се чувстваш?
За момент лицето на Марий почервеня, след това посивя, но скоро си възвърна естествения цвят и смехът се превърна в истински.
— След такъв славен ден, Луций Корнелий, не мога да не се чувствам добре! Та, както казвах, време е да влезем в Алба Фуценция, да премахнем обсадата, след което да се поразходим из Самниум… Ще оставим на Секст Юлий задачата да превземе Аскулум Пицентум, докато ние се занимаваме със самнитския бик. Да се обсаждат градове е пълна досада, никога не ми е било по сърце. — Той се закикоти доволно. — Няма ли да е прекрасно, ако един ден се озовем в Теанум Сидицинум и ти с галантен жест бръкнеш в пазвата си, за да подариш на Луций Юлий освободена Езерния? Колко ще ти бъде благодарен!
— Няма начин да не ми благодари до гроб, Гай Марий.
Най-сетне се вдигнаха от масата и сложиха край на веселбата. Сула и малкият Марий помогнаха на главнокомандващия да си легне. Младежът хвърли заканителен поглед на Сула и се измъкна навън, оставяйки го сам да се оправя с баща му.
— Луций Корнелий — рече провлачено Марий, — ела, ако обичаш, утре сутринта да ме събудиш. Искам да си поговорим двамата насаме. Уви, тази вечер не мога. Нали разбираш, това проклето вино…
— Сега се наспи добре, Гай Марий. Сутринта ще дойда да те вдигна.
Но на сутринта се оказа, че точно да бъде вдигнат Гай Марий, е най-трудното. Когато махмурлията Сула се вмъкна в сенчестото спално помещение на Мариевата палатка, той завари внушителната му фигура в абсолютно същото положение, както я беше оставил предната вечер. Сбърчи подозрително вежди и се доближи до спящия, изпитвайки крайно неприятно предчувствие. Че Марий беше жив, се разбираше по тежкото му дишане, чуващо се чак в преддверието на палатката. Когато се наведе над леглото, дясната ръка на Марий едва-едва помръдна и надигна чаршафа. Отдолу се показаха очите му, в които бе изписана такава уплаха, че буквално граничеше с безумие. От обездвижената си лява буза до напълно вдървения си ляв крак Марий отново бе станал жертва на парализата. Без дори да гъкне, камарата от мускули бе повалена на това легло от удар колкото невидим, толкова коварен и неизличим.
— Удар — с мъка промълви Марий.
Без дори да го съзнава, Сула протегна ръка и погали мократа от пот коса на болния. Чувстваше, че този човек най-после е заслужил любовта му; сега, когато се бе изнесъл завинаги от политическата сцена.
— О, бедни старче! — наведе той лице до Марий и допря устни до обляната му със сълзи страна. — Горкият! Най-сетне ти се видя сметката.
На което парализираният успя да отговори разбираемо:
— Още… не! Седем… пъти…
Сула подскочи назад, сякаш Марий се бе надигнал и го бе зашлевил в лицето. Прикри за миг очите си с ръка, за да избърше сълзите си и се засмя истерично.
— Или аз съм откачил, Гай Марий, или този път наистина е свършено с теб!
— Не… още — повтори с усилие той, в чийто проницателен поглед гневът изместваше страха. — Седем… пъти.
Сула отиде до покривалото, закриващо спалнята от преддверието, и така завика за помощ, сякаш го бе нападнал Цербер и искаше да го разкъса с трите си глави.
Едва след като всички лекари в армията се изредиха да видят болния, а самият Марий бе обърнат във възможно най-удобното за него положение, Сула свика на съвещание офицерите, насъбрали се в тревога пред палатката, където разплаканият Марий Младши не допускаше никого да влезе.
Съвещанието се проведе на лагерния форум, та да могат войниците да се убедят, че нещо се върши; новината за удара на Марий се бе разнесла като мълния от палатка на палатка и много големи мъже се бяха присъединили към сълзите на младия Марий.