Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Сула не беше сигурен дали заради сълзите в очите му залязващото слънце го заслепява, или изцяло е попаднал в някакво нереално пространство, където нещата изглеждат другояче. Но сред синкавите вълни на въздуха около себе си той забеляза да се приближава нечий силует. Все по-ясно се очертаваше формата на едър, бавно крачещ човек, облечен в дрехите на римски пълководец. Синкавата фигура се превръщаше в черна сянка, докато най-накрая лъскавата броня не заблестя на слънчевите лъчи и перата по шлема не затрептяха на вятъра. Гай Марий! Гай Марий италиецът!
Сула чак хлъцна от изненада, сърцето му трескаво затуптя в гърдите. Той се закова на място и го изчака съвсем да наближи.
— Луций Корнелий.
— Гай Марий.
Никой не понечи да подаде ръка на другия. Марий се обърна на другата страна, за да продължат в посоката, накъдето бе вървял Сула. Двамата изминаха така известно разстояние из улиците на умрелия град, без да продумат, докато най-накрая Марий, който никога не беше понасял тягостните мълчания, не се осмели да започне разговор:
— Доколкото разбирам, Луций Юлий бил тръгнал към Езерния?
— Точно така.
— А вместо това би било по-добре да си върне Стабия и Помпей. Отацилий вече се е заел с построяването на голям флот, за който дори има доброволци от моряците. Уви, силният държавен флот никога не е влизал в приоритетите на римския Сенат. Дочувам, че в Курията се говорело всички освобожденци в града да бъдат включени в някаква нова военна единица, която да поеме охраната на градовете ни в Северна Кампания и Южен Лациум. Отацилий ще може да качи голяма част от тази крайбрежна милиция на корабите си.
Сула само изсумтя.
— И кога смятат назначените отци да прокарат този закон?
— Кой знае? Поне са седнали да го обсъждат.
— Чудо на чудесата!
— Струва ми се, че си много огорчен, Луций Корнелий. Дали причината не се крие у Луций Юлий? Не бих се изненадал.
— Прав си, Гай Марий, дълбоко съм огорчен. Тъкмо се разхождах из тези хубави улици, покрити със зеленина, и разсъждавах за злата орис на Фрегела. Разсъждавах и правех неволни сравнения с очертаващата се участ на италийците, с които воюваме в момента. Знаеш ли, Луций Юлий имал намерение да прокара закон, според който всички италийци, които все още не са взели участие във войната срещу Рим, ще получат пълно римско гражданство. Не е ли прекрасно?
Марий се закова за миг на място, след това продължи.
— Това ли му е хрумнало сега? И кога смята да го прокара? Преди или след боя, който ще яде при Езерния?
— След.
— А ти молиш боговете да ти отговорят защо е била цялата тази война досега? — подхвърли старият воин, без да си дава сметка, че наистина е разгадал мислите на Сула. И в следващия миг прихна да се смее. — Което си е истина, още не ми е минало желанието да воювам. Да се надяваме, че ще успея да спечеля някое и друго сражение, преди римският Сенат и народ да са се предали пред исканията на консула си! Какъв обрат, а? Да можехме да върнем от света на мъртвите и Марк Ливий, цена нямаше да имаме. Ако беше още жив, нищо от това нямаше да се е случило. Хазната нямаше да е толкова празна, колкото главите на съгражданите ни, а полуостровът щеше да се изпълни с миролюбиви, щастливи, доволни римски граждани.
— Точно така.
Двамата пак се умълчаха, докато не излязоха на някогашния градски форум, където някоя останала изправена колона или каменна стълба, водеща към нищото, се издигаха над тревата и цветята.
— Имам работа за теб — смени темата Марий, като седна на някакъв каменен блок. — Хайде, Луций Корнелий, седни до мен или се скрий някъде на сянка, но свали тази проклета шапка, че не ти виждам очите.
Сула послушно се премести на сянка и свали сламената си шапка, но нито седна, нито отвори уста да каже нещо.
— Предполагам, че си задаваш въпроса защо е трябвало да бия път чак до Фрегела, вместо да те изчакам в Реате?
— Най-вероятно отговорът е, че не ме искаш в Реате.
Марий отново се засмя.
— Човек никога не може да те излъже, Луций Корнелий. Точно така, не те искам в Реате. — Усмивката му скоро се стопи. — И в същото време нямах намерение да излагам плановете си в писмото. Колкото по-малко хора знаят за задачата ти, толкова по-добре. Не че се съмнявам да не би в щаба на Луций Юлий да има предатели, но предпазливостта не вреди.