Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Сула поддържаше постоянна връзка с началника си и знаеше, че Марий спазва съвсем стриктно предварителния план и че е излязъл на Валериевия път недалеч от Карсеоли. Веднага срещу легионите му бе настъпила армията на маруцина Херий Азиний, която, подлъгана от привидното отстъпление на Марий, се бе втурнала с главата напред към пълен разгром, от който оцелели почти не останаха. Самият Херий Азиний загина на бойното поле, а Марий продължи през проходите, необезпокояван от никого. Към Алба Фуценция се бяха запътили четири легиона решителни мъже, които предвкусваха очакващата ги победа. Как можеше да изгубят, когато начело им вървеше старата лисица от Арпинум? Нещо повече, сраженията срещу Скатон и Азиний ги бяха превърнали от зелени новобранци в опитни бойци, знаещи как да се сражават.
Сула и двата му легиона се залепиха като сянка за армията на Марий. Разделяше ги само планинският вододел, който напълно криеше движението на южното крило от наблюдателите по Валериевия път. Когато стигнаха марсийското плато около езерото Фуцин, планинският хребет между двете армии съвсем се стопи, но Сула продължи да се движи на десетина-петнайсет километра встрани от Марий, без дори да се страхува, че някой ще го забележи. За целта трябваше да благодари най-вече на любовта на марсите към виното, която ги бе накарала въпреки неблагоприятния климат да засадят практически целите си земи с лозя. На юг от Валериевия път всичко се губеше в безкрайната шир на лозята, разделени на малки парцели от високите каменни огради, които трябваше да ги пазят от студения планински вятър. Когато Сула се нахвърли върху села и паланки, даде пълна воля на жестокостта си. Откъдето минеха легионите му, жив човек не оставаше; при това избитите бяха все жени, деца и старци, след като всички здрави мъже по бреговете на езерото бяха влезли в легионите, за да се бият срещу Рим.
Когато Марий най-после влезе в открито сражение с марсите, Сула го разбра веднага, защото вятърът духаше от север и ясно донасяше звъна на оръжието и виковете на ранените. На двата легиона дори им се струваше, че кръвопролитието се води зад съседната ограда и нетърпеливо чакаха сами да се включат. За всеки случай рано призори бе дошъл пратеник от Марий, предупреждаващ, че сблъсъкът със Силон се очаква всеки момент. Затова Сула строи войските си в бойни редици от по осем души, прилепи ги към високите десетина стъпки огради и зачака.
Около четири часа след началото на сражението по оградите се появиха бягащите фигури на първите марси. Войниците на Сула ги чакаха с протегнати мечове и буквално ги нижеха като с шишове, докато нещастниците сами скачаха в прегръдката на смъртта. Тук-там отчаяните марси се захващаха да бранят с последни сили отлитащия си живот, но никъде армията на Сула не беше сериозно застрашена от пробив или сериозни загуби.
„Както винаги пак изиграх ролята на опитния Мариев слуга — мислеше си той, докато наблюдаваше клането от едно близко възвишение. — Неговата глава роди плана, неговата ръка ни направляваше през цялото време и в крайна сметка само неговата воля ни изведе към победата. А ето ме мен, седнал да чакам зад някаква си каменна ограда и като гладно куче да се нахвърлям на огризките от голямата победа. Колко добре си знае силите Марий… И колко добре знае слабите ми места!“
Искаше му се да не е длъжен да се радва. Щом като войниците му дадоха своя дял от победата, той яхна мулето си и като заобиколи отдалеч оградените лозя, отиде да докладва на Гай Марий, че всичко е минало точно според плана, че от марсийската армия не е останал практически никой.
— Имахме работа със самия Силон! — говореше оживено Марий, докато го тупаше по гърба и посягаше да удари и себе си по гърдите. Двамата вървяха прегърнати към палатката на командващия, където да си поприказват насаме. — Да не ти разправям, по долни гащи ги хванахме. Сигурно защото сме на тяхна територия и се чувстват у дома си. Стоварих им се като гръм, Луций Корнелий! Като че ли дори не са си представяли Азиний да изпусне контрола върху проходите! Никой не си е направил труда да им съобщи за поражението му; знаели са само, че е напуснал лагера си веднага щом аз съм тръгнал от Реате. Изведнъж им се показвам зад скалите — в пълен боен ред, лице в лице с предните им редици. Бързаха да помагат на Азиний, та затова едва успях да се спра на дистанция. Между нас и тях имаше пространство, та разполагах с достатъчно време да строя войската си в каре и да се направя как уж се готвя за отбрана.
„Ако си толкова велик пълководец, Гай Марий — вика ми Силон отсреща, — ела да се бием!“