Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Едва в Аквинум Цезар лично изпрати да повикат Сула и презрително му хвърли някакво писмо. „Как се обръщат нещата на този свят!“ — помисли си с горчивина и отново си спомни началото на този поход, когато в Рим именно той даваше съветите на консула Цезар и от негово име играеше ролята на „експерт“ пред Сената. Но онова паметно за Сула заседание отдавна бе забравено от Луций Цезар, сметнал се за твърде умен, за да търси още съвети.
— Прочети, ако обичаш — подкани го Цезар. — Току-що пристигна от лагера на Гай Марий.
Римската офицерска куртоазия задължаваше получателят на кореспонденцията да не я подхвърля небрежно на подчинените си, а лично да им я прочете на глас. Добре запознат с този елементарен акт на уважение, Сула пое свитъка и усмихвайки се кисело, се захвана да разчита почерка на Марий.
„Луций Юлий, в качеството си на главнокомандващ северния театър на действия мисля, ще е редно да те уведомя за предстоящите си планове. Писмото е написано на Секстилските календи в лагера на войската ми край Реате.
Възнамерявам да нахлуя в земите на марсите. Най-сетне мога да твърдя, че моята армия е достатъчно добре обучена и е време войниците да докажат по същия безапелационен начин както предшествениците им в другите походи, водени от мен, на какво е способен римският легионер. В името на Рим и в името на своя пълководец!“
„Брей, брей! — зачуди се Сула и усети как му настръхва кожата. — Досега не бях чувал старото момче да се изразява с подобни думи! «В името на Рим и името на своя пълководец.» Каква ли нова идея се беше вселила в главата му? Защо е трябвало да обвързва собствената си личност с Рим? Моята армия, не римската армия, а моята собствена! Разбира се, това всички го казваме с или без повод, но защо ще набляга толкова на факта, че тъкмо той е пълководецът? Защото след войната писмото ще остане с векове в архивите ни, а името на Марий ще стои наравно с това на Рим!“
Бързо надигна глава да улови изражението на началника си, но дори Луций Цезар да бе прозрял смисъла на въпросното изречение, не го показваше. „А Луций Цезар — продължаваше да разсъждава Сула, — не е толкова прикрит човек, че да не му проличи, ако е забелязал подобно нещо!“ След което продължи нататък с написаното.
„Мисля, ще се съгласиш с мнението ми, Луций Юлий, че се нуждаем от победа, от пълна и решителна победа, в този край на Италия. Рим нарича официално войната ни с италийците Марсийска война и тъкмо затова марсите трябва да са тези, които първи да победим, и ако е възможно — да изхвърлим завинаги от съюза срещу нас.
Това аз мога да постигна, Луций Юлий, но за да бъде успехът ми сигурен, нуждая се от услугите на своя стар приятел и колега Луций Корнелий Сула. Както и от още два легиона. Разбирам с какво нежелание би се разделил с такъв безценен помощник като Луций Корнелий, да не говорим с цели два легиона. Но ако не смятах искането си за изключително наложително, никога не бих посмял да ти го отправя. Също така не бива да смяташ евентуалното прехвърляне на легионите за постоянно. Нека приемем, че ти ги взимам назаем. След два месеца ще си ги получиш обратно.
Ако сметнеш за възможно удовлетворяването на молбата ми, Рим ще научи за твоята загриженост и ще знае как да ти се отплати. Ако ли пък не можеш, ще трябва да оставя всичко, както е сега, и да измисля друг план за постигане на целите си.“
Сула надигна вежди и изгледа Луций Цезар.
— Какво ще кажеш? — попита той и остави внимателно писмото на писалището пред консула.
— Ти самият ще отидеш при него, Луций Корнелий — рече с привидно безразличие Цезар. — Ще успея да се справя с Езерния и без теб. Гай Марий е напълно прав. Нуждаем се от категорична победа над марсите. Тъй или иначе тук се лутаме като в лабиринт. Нито можем да спрем напора на самнитите и съюзниците им, нито можем да ги съберем на едно място, за да им дадем генерално сражение. Единственото, което ми остава, е да демонстрирам сила и да докажа издръжливост. Видяло се е, че до генерално сражение тук, на юг, няма да се стигне. Затова по-добре е то да бъде дадено на север.
На Сула пак му настръхна кожата. Единият от двамата главнокомандващи се имаше за равен по величие на Рим, другият не искаше дори за миг да приеме, че надежда за победа съществува. И понеже Цезар не виждаше светлина нито от изток, нито от запад, нито от юг, истинско щастие бе, че му се привиждаше на север! „Как бихме могли изобщо да постигнем нещо в Кампания, когато командването е в ръцете на човек като Луций Юлий? — мислеше си той. — Богове, защо никога досега не ми се е удал случай да командвам сам цяла армия? Та аз съм сто пъти по-добър от Луций Цезар! Мога да се окажа по-добър дори от Гай Марий! Откакто съм влязъл в Сената, прекарвам времето си в служба при хора, по-посредствени от мен. И Гай Марий е по-посредствен, защото не се е родил патриций от рода на Корнелиите. Прасчо Метел, Гай Марий, Катул Цезар, Тит Дидий, а сега този душевноболен наследник на една от най-древните фамилии в Рим! А кой е човекът, пращящ от сила и енергия, способен да навърти на пръста си венец до венец и да поеме управлението на цяла провинция, без дори да е навършил трийсет години? Някой си Квинт Серторий. Никому неизвестен сабин. Братовчед на Марий!“