Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
„Ако ти си толкова велик пълководец, Квинт Попедий — отвръщам му аз, — накарай ме да се бия!“
Така и няма да разберем как точно би постъпил той в тази ситуация, защото щом чуха предизвикателството ми, войниците му се впуснаха в безредна атака. Дори не се обърнаха към него да го видят каква заповед ще им даде. Е, толкова по-добре за мен. Винаги съм знаел как да се оправям в подобно положение, Луций Корнелий. Силон явно не се е научил. Казвам „не се е“, защото има още време. Щом хората му започнаха да отстъпват или да бягат през лозята, той обърна коня си на другата страна и препусна право към Марувиум. Не му се чакаше да види края. Предполагам, няма да даде почивка на коня си, преди да се е прибрал на сигурно при Мутил. Така или иначе, принудих марсите да отстъпват в една-единствена посока — на юг през лозята. Знаех, че ги чакаш да ги довършиш в гръб. И това беше всичко.
— Добре си свърши работата, Гай Марий — похвали го Сула напълно искрено.
След което офицерите се наредиха да пируват в чест на победата. Марий, Сула, помощниците им, сред които изпъкваше малкият Марий, горд с великия си баща, при когото служеше като кадет. „О, малкият се е научил да го гледат!“ — помисли си Сула и през цялата вечеря упорито гледаше в обратната посока.
Цялата битка започна да се претворява в приказките на пируващите, всеки се надпреварваше да обяснява кое точно как се е случило и накрая описанието на сражението се оказа едва ли не по-дълго от самото сражение. Но колкото повече амфори биваха обръщани, толкова повече разговорът минаваше от героичната тематика на чисто политическата, а това означаваше да се спомене името на консула Луций Цезар. Повечето младши офицери в Мариевата армия се оказаха дълбоко шокирани от намеренията на Цезар да раздаде римско гражданство на италийците; началникът им така и не беше отварял уста по въпроса, нищо че Сула го беше уведомил още във Фрегела. Чуха се различни мнения, но всички бяха като цяло против Цезаровия законопроект. Около масата седяха все хора, които в продължение на шест месеца бяха живели единствено заради войната, които бяха убивали и бяха гледали как убиват другарите им, които през цялото време не се бяха освободили от чувството как само личностните съперничества между римските управници им пречат да наберат скорост и да спечелят така желаната победа над врага. Всички онези, които предпочитаха да си стоят на сигурно в Рим, бяха окачествени като дърти бабички — весталки, начело с Филип, чието име беше на всяка уста, както и това на консула Луций Цезар.
— Юлий Цезарите са една огромна топка от нерви, готова всеки момент да се пръсне от напрежение — изказа мнението си зачервилият се от алкохола Марий. — Много жалко, че точно тази година първи консул се падна един от тях. Знаех си, че няма да издържи.
— Да разбирам ли по тона ти, Гай Марий, че ако зависи от теб, италийците няма да получат нищо? — попита го направо Сула.
— Бих предпочел да не получат нищо — отговори той. — Преди да се стигне до открита война, естествено нещата стояха другояче. Но щом човек се обяви за враг на Рим, то той се превръща автоматически в мой личен враг. И нищо не може да заличи тази вражда.
— И аз чувствам нещата по абсолютно същия начин — добави Сула. — И все пак, ако Луций Юлий успее да прокара законопроекта си през Сената и народното събрание, ще се намалят докрай шансовете Етрурия и Умбрия да минат на страната на врага.
— Прав си. Именно за да не се случи подобно нещо, Луций Катон Лициниан и Авъл Плоций си разделиха легионите, доведени от Секст Юлий. Единият се понесе към Етрурия, другият — към Умбрия, само и само да не позволят да се вдигне и там въстание.
— Самият Секст Юлий тогава какво прави?
Вместо Марий отговори синът му:
— Поема си въздух в Рим. В последното си писмо майка ми пише за „силно възпалени гърди“.
Сула се опита да го унищожи с поглед, но не му се удаде. Дори когато баща ти е главнокомандващ, нямаш право да се намесваш в разговора на по-висшестоящите.
— Не ще и съмнение, че с похода си в Етрурия Катон Лициниан силно увеличава шансовете си да спечели консулските избори за догодина — рече той. — Естествено, ако се справи със задачата, но не се съмнявам, че ще успее.
— И аз така мисля — съгласи се Марий и се оригна. — В крайна сметка задачата е съвсем скромна — тъкмо за човек със скромни възможности като Катон.
Сула се усмихна.
— Какво, Гай Марий, не го ли смяташ за достоен?
Той го изгледа учудено.
— Нима ти имаш добро мнение за него?
— Нищо подобно. — Сула също беше пил повече, отколкото му понасяше организмът, и вече минаваше на вода. — Между другото, какво ще правим ние самите отсега нататък? Вече сме септември, а мен ще ме повикат съвсем скоро обратно в Кампания. Бих искал по възможност да използвам каквото време ми остава за полезни неща.